Г. Зотов - Епидемия в рая

— Стига де — махна с ръка Гласа. — Не си го слагай на сърце. Ти в момента в отпуска ли си или не си? Ето, като се върна, аз ще трябва да се понапъна малко, за да въздам заслуженото на всички сестрици. Но в действителност е много лошо, че в този момент всичко в Небесната канцелария се е озовало в ръцете на Вартоломей, защото той няма достатъчно опит в работата с персонала в офиса. Както и да е, все някак ще издържи до обяд. Мисля, че повече няма да назначавам мои заместници на постоянна работа. Елевтерий беше прав, като каза, че понякога трябва да изпробвам и други кандидатури на управленчески постове за определен срок. Да речем, сто години един да поработи като заместник, а сетне друг. Може би тогава няма да въртят интриги един срещу друг.

— Ще въртят и още как — отпи глътка ром Шефа. — И на хората, и на ангелите природата им е една и съща — те просто не могат иначе. В края на столетието всеки твой първи заместник ще си съдере задника и ще накисва потенциалните си конкуренти, за да остане втори мандат. Виждали сме ги тия неща.

— Така ли? Майната им тогава — отвърна спокойно Гласа. — Все някак ще се оправя. Но за Калашников си прав, бива си го човекът. Мога ли да направя нещо за него? Кажи де, не се притеснявай, заслужил е да му изпълня едно желание.

Шефа се приближи отново до ухото на Гласа и задъхано му пошушна нещо.

Гласа подскочи машинално и едва не изпусна чашата си в мекия пясък.

— Какво каза, да не си превъртял? — възмути се той шепнешком. — Как е възможно ТОВА? Даваш ли си сметка КАКВО изобщо говориш?

— Много добре си давам сметка — отбеляза спокойно Шефа. — Точно защото ти си всемогъщ, за разлика от мен. Така че направи това сега. Момчето ще се радва.

— Ами по принцип — замисли се Гласа, усмихвайки се загадъчно. — В момента ме няма в Небесната канцелария… Понеже съм в отпуск… И не съм давал разрешение за онова, което се случва в момента ТАМ. И не зная нищо за това. Нали така?

— Точно така — подсмихна се Шефа. — И няма никакви проблеми.

Гласа щракна с пръсти.

— Consider it done 31 31 Смятай го за свършено (англ.) — Б.а. — обобщи той. — Но само за два часа, защото аз не съм собственик на евтин хотел. Е, какво ще правим, след като вече си тук? Искаш ли да идем да се изкъпем? Само че в морето стой на прилично разстояние от мен.

— А не искаш ли първо да поиграем карти? — В обраслите с рижи косми ръце на Шефа съблазнително се мярна една пъстра колода.

— Не — каза твърдо Гласа. — Хазартните игри са грях, а аз нямам намерение да нарушавам правилата, които сам съм въвел, дори по време на отпуската си.

— Отпуската е точно за това, да нарушаваш забраните, докато никой не те вижда — отбеляза ехидно Шефа. — Иначе откъде са се взели на белия свят любовните истории по курортите? Добре де, щом си толкова страхлив… А шаха възприемаш ли го?

— Да — рече Гласа и Шефа измъкна от пясъка една дъска, сякаш предварително я бе скрил там. Двамата веднага подредиха резбованите фигурки. Естествено, Гласа играеше с белите. Шефа изчака първия ход на противника си, по навик премести пешка на Е2-Е4 и тутакси я изгуби.

Настя, която наблюдаваше тази идилия от прозореца на хотелската си стая, се усмихна и дръпна пердето. Виж ги ти! Шушукат си, само дето не се прегръщат и поркат заедно. Играят шах. Сега вече й беше ясно защо не извади късмет тази вечер. Вече не останаха нормални мъже, навсякъде имаше само такива… Йеесееееесесссссссс! Значи за нея като за жена далеч не всичко бе изгубено, просто трябваше да свали някакъв истински мъж. А в тази тъжна вечер за този изключително симпатичен мъж нямаше да е подходящ дори и някой супер фотомодел заради несъмнената причина, която видя през прозореца. А пък тя рева и след това през нощта се натряска до козирката като пълна тъпанарка.

Танцувайки под звуците на клипа на „Modern Talking“, който се въртеше по телевизията, зарадваната Настя започна да се приготвя, за да отиде на закуска.

понеделник, 9 часа 00 минути

Ангелът със синя униформа от сукно мърмореше досадно, подрънквайки с връзката ключове:

— Не се приближавайте повече от десет сантиметра един от друг… Не се докосвайте с ръце… Не давайте нищо един на друг… Не се целувайте… Не се прегръщайте…

— Чух вече! — каза злобно Калашников. — Стига си ми повтарял.

Той беше страшно ядосан, че му се наложи да чака цели четири часа, докато подпишат всички документи, за да го пуснат при Алевтина. Поискаха му оригинална бележка от местоработата, отпечатъци от пръстите и стъпалата, гипсова отливка на ушната му мида, две попълнени анкетни карти с печатни букви на арамейски език (за това му помогна принц Дмитрий), застраховка, справка за финансовото му състояние в Града, снимки, на които в едър план да се виждат очите му, и официална покана от представител на Небесната канцелария. Анкетните карти разстроиха окончателно Калашников, особено въпросите „Възнамерявате ли да влезете на територията на вилата с цел да извършите плътски грях?“ и „Участвали ли сте някога в разрушаването на офиси на Гласа на Земята?“ Райската бюрокрация се показа в целия си блясък и дори Вартоломей, в чиито ръце бяха преминали правомощията на Гавраил, не можа да ускори нещата. Той само закара лично Алексей до вилата, в която бяха завели Алевтина, и тактично каза, че ще го изчака в колесницата. Малинин вече бе отишъл в квартирата им да се наспи.