Г. Зотов - Епидемия в рая

— Но…

— А ти какво предлагаш? — подсмихна се цинично босът. — Да пуснем извънредно предаване по телевизията за това как русокоси девойки от частите със специално предназначение са изтровили ангелите, за да си отмъстят за съсипания им сексуален живот, и всичко това го е организирал първият заместник на Гласа? Да, зрителският рейтинг ще бъде убийствен. А следобед двамата с теб ще останем без работа.

— Тогава какво да правим? — притесни се ангелът.

— Казах ти вече — нищо — сви рамене Вартоломей. — В три часа, когато има новинарска емисия, мимоходом ще съобщите, че в знак на изключително доверие от страна на ръководството Гавраил е назначен на престижна длъжност и ще оглави наблюдението на новите офиси на Гласа, които се намират в Ханти Мансийск.

— Те ще шушукат — каза съкрушено младият ангел.

— Ще пошушукат малко и ще спрат — отсече Вартоломей. — Има ли други въпроси?

Чиновниците в офиса шумоляха тихичко с криле, поразени от строгостта на новото началство. Служителите вече се бояха не само да рисуват, но дори и да докосват чашите със светена вода. На един от ангелите му прилоша, но той се хвана трескаво за ръба на масата и не сваляше очи от Вартоломей, без да смее дори да избърше покритото си със ситни капчици пот чело.

— Няма ли въпроси? Добре, тогава ще попитам аз.

— Вартоломей взе от бюрото първия лист, който му попадна. — Бих искал да зная как вървят нещата с рекламните плакати на Гласа преди изборите? Някой засне ли клипове?

— Никой не е снимал нищо — рече ангелът, който седеше най-близо до него. — Защо трябва да го правим? Използваме всичко от миналия път, за икономия. „Никой не сменя конете насред реката“, „Настрой се за най-хубавото“, „Направи правилния избор“. Няма никакъв смисъл от нови. И без това праведниците ще гласуват за Гласа, затова слоганите, които висят по транспарантите в Небесната канцелария, се използват, докато овехтеят. След това поръчваме на гастарбайтерите да направят нови.

— Слушал съм тези слогани още когато бях ученик — смръщи се Вартоломей. — Както и да е, нека си стоят. И какъв е рейтингът на Гласа?

Всички замълчаха. Чу се как някой нервно преглътна.

— Незадоволителен — закашля се същият ангел, който седеше най-близо до него.

— Да не е паднал? — развълнува се Вартоломей. — Да, това не е добре. Дали да не покажем на праведниците нашата грижа за тях? Нали по плажовете има колкото щеш палми с банани и фурми… Сигурно трябва да посадим рамбутани и манго, та предлаганият избор на райски плодове да стане по-голям. Нали си спомняте, че ако не бяхме подобрили това направление, праведниците и досега щяха да се хранят само с ябълки.

— Не, за щастие рейтингът му не е паднал — успокои го ангелът. — Но и не се е повишил! Колкото и да се мъчим, все си остава на ниво 100 процента.

Вартоломей забели очи към тавана.

— Ти идиот ли си? — попита нежно.

— Да — отвърна незабавно ангелът, тъй като не намери душевни сили да се противопостави на новия, неизвестен и точно затова опасен началник.

— Личи си — продължи да витийства Вартоломей. — Как е възможно физически да повишиш един рейтинг повече от СТО ПРОЦЕНТА? Ако ще да пукнеш, той пак няма да е в състояние да се покачи дори и с една стотна! Вие тук с акъла си ли сте, момчета?

— Но ние се стараем — пребледня ангелът. — Най-важното е да се стремиш към най-доброто, нали така? Креативът и колегиалната солидарност помагат да се постигне невъзможното. През последните хиляда години ние винаги се нагърбваме с по-големи отговорности, за да повишим рейтинга на Гласа до двеста процента. Дори получавахме награди.

— За постигнат резултат ли? — учуди се Вартоломей.

— За старанията — коригира го ангелът. — Следващата седмица имаме семинар на тема „Какво направи ти за повишаването на рейтинга на Гласа?“. Ще се съберат представители на всички райски острови. А след това ще се състои аналитичен симпозиум по темата за изоставането в политическите технологии и проучването на методите на конкурентите. А след това…

Вартоломей вече не го слушаше. Той затвори очи и се отпусна върху облегалката на сребърното кресло. „Дано Гласа се върне час по-скоро — помисли си горестно. — До обяд ще полудея тук, честна дума.“

Без да обръща внимание на състоянието на шефа си, ангелът продължаваше бодро да чете от едно листче мъдри наименования и мащабни цифри. Насъбралите се аплодираха. В очите им грееше невиждан ентусиазъм.