Г. Зотов - Епидемия в рая

Русият мъж излезе от стаята и застанал с гръб към коридора на хотела, метна кърпата през лявата си ръка и пъхна бързешком плоския метален ключ в ключалката, за да заключи вратата, преди да тръгне. Усети зад себе си бързо движение и в гръбначния му стълб се опря нечие коляно, а една свита в лакътя ръка обхвана врата му под гърлото. Друга ръка стисна като клещи китката му и болезнено я изви. Ключът щракна в ключалката и отключи стаята. Нападателят отслаби хватката си и го блъсна обратно в стаята. Последва силен удар в гърба и русият мъж полетя като пеперуда към леглото. А когато се обърна, веднага разбра всичко — в стаята стояха двама огромни каяци е характерно издути на гърба небесносини сака. Единият от тях вече затваряше вратата, окачайки на медната й дръжка табелката е надпис „Не безпокойте!“. А другият взе с огромната си лапа една ябълка от пълната е плодове фруктиера.

— Ще скоча през прозореца — предупреди жално русият мъж.

Грапавите белези по лопатките му смениха цвета си от розов на пурпурночервен.

— Направете ни тази услуга — рече каякът и отхапа от ябълката. — Защото ние нямаме лицензия за убийство. Та затова ни е заповядано да те спипаме и да те заведем в представителството на ангелите-хранители на този остров. Ще скочиш ли? Сетне ние ще кажем: ами да, нещастникът се метна през прозореца, а ние не успяхме да направим нищо, понеже той каза „хоп“ и а-а-а… И понеже няма криле, тупна като ютия — буум, и стана на пихтия. Ако се притесняваш, можем да ти помогнем, искаш ли?

— Няма нужда — отказа русият мъж и се опита да скрие мобилния си телефон зад пердето.

Първият каяк го стисна отново за китката така, че лицето на русия се разкриви от болка, и изтръгна апарата от изтръпналите му пръсти.

— Не ми се прави тук на Джеймс Бонд — отбеляза той. — Облечи се и тръгваш с нас. И без номера по пътя, иначе ако не през прозореца, със сигурност ще паднеш от нещо друго.

— Аз имам много влиятелни покровители — предупреди плахо русият мъж. — Внимавайте, момчета, да не направите грешка. Защото когато отидете да работите като охранители на Чукотка, ще бъде много късно да съжалявате. Не можем ли да се разберем?

— Нашият покровител, старче, е още по-влиятелен — разсмя се каякът. — Ей там е, лежи на плажа под чадъра и ти не можеш да се мериш с него.

Тримата излязоха от стаята. Табелката с надпис „Не безпокойте!“ се залюля на дръжката на вратата като тъжно махало. Докато крачеше по коридора, русият мъж не се обърна…

След като изслуша Шефа, Гласа продължи да отпива от виното, но всъщност леко се позамисли. А Шефа се наслаждаваше на постигнатия ефект и на рома. Той извади от чашата едно листо прясна мента, разкъса го и усети острия му разхлаждащ вкус.

— Дори не зная как да постъпя — каза философски Гласа, въртейки машинално чашата си в ръка. — Уж излиза, че виновните вече са наказани и без мен. Вярно, ще трябва да изпратя момичето Лаели на Земята, защото от каквито и мотиви да се е ръководело, то няма място в Рая, тъй като ние не държим убийци при нас. А пък иначе, знаеш ли, в случилото се има и един голям плюс — отървах се от един отрицателен персонаж, както и от един куп завистливи интриганти.

Шефа не можеше да скрие разочарованието си.

— Ама че работа! Аз хуквам, идвам накрая на света и си мисля, че ще се зарадвам, докато гледам скръбната ти физиономия. Но на теб не ти пука и от това. Вече дори не зная какво трябва да стане, за да се ядосаш сериозно… — Той наду сламката и на повърхността на рома се появиха ситни мехурчета.

— Телефонните разговори с моите представители струват 11 рубли на минута с ДДС — разсмя се Гласа.

— По принцип и аз не зная. Много ли ти се ще да изпиташ гнева ми още сега? Добре, виждаш ли това море пред себе си?

— Не-не — прекъсна го Шефа. — Недей сега, остави ме, плийз, да си изкарам отпуската. Но искам да ти кажа за Гавраил, че той никога не ми е харесвал.

— На теб никой никога не ти харесва — развесели се Гласа.

— Ами да — призна си Шефа. — Освен Анжелина Джоли. Дали пък да не се вселя в някое африканско дете и тя да ме приспива? Ще изпраскаме един нов „Омън“, тъкмо наскоро му пуснаха римейк, стори ми се, че е гадничък.

— И на мен не ми хареса — отвърна Гласа, допивайки виното си. — Теб не бива да те показват в цялото ти всемогъщество, защото това въздейства много силно на разни екзалтирани дами, които обожават да ходят голи на черна меса.

— Че да не би „Страстите Христови“ на Мел Гибсън да е по-добър? — обиди се Шефа. — Пълен траш и само месо като в някое меле на Тарантино. А пък аз съм един такъв — с бяла кокаинова мутра и със змия в устата. Знаеш ли, беше ми много приятно да гледам това.