Альбер Камю - Чумата

В навечерието на същия ден, когато Кастел посети Рийо, заболя момчето на господин Отон и цялото семейство на следователя поставиха под карантина. Майката, току-що излязла от карантина, се видя изолирана от мъжа си и децата си за втори път. Съдебният следовател се отнасяше с уважение към дадените разпоредби, затова, щом забеляза по тялото на момчето белезите на болестта, веднага прати да повикат доктор Рийо. Рийо завари бащата и майката изправени до леглото. Момиченцето беше вече отстранено. Болното дете се намираше в състояние на отпадналост и се остави да го прегледат без хленч. Докторът вдигна глава и срещна погледа на следователя, а зад него — бледото лице на майката, която държеше носната си кърпа на устата и с разширени очи следеше движенията на лекаря.

— Това е, нали? — каза следователят с безстрастен глас.

— Да — отговори Рийо и пак погледна детето.

Очите на майката се разшириха още повече, но тя все така не продумваше. Следователят също замълча, после промълви по-тихо:

— И така, докторе, трябва да изпълним нарежданията.

Рийо избягваше да гледа майката, която продължаваше да държи кърпичката на устата си.

— Ще стане бързо, ако мога да телефонирам — рече той след колебание.

Господин Отон предложи да го заведе на телефона, но Рийо се обърна към жената:

— Много съжалявам, но трябва да приготвите някои вещи. Знаете какви.

Госпожа Отон стоеше като замаяна. Беше свела очи към пода.

— Да — промълви тя, кимайки с глава, — да, ще го направя.

На тръгване Рийо не можа да се въздържи да не попита нуждаят ли се от нещо. Жената го гледаше все така мълчаливо, но следователят този път извърна очи.

— Не — отговори той и преглътна, — но спасете детето ми.

Карантината, в началото само проста формалност, бе организирана от Рийо и Рамбер много строго. По-специално бяха изискали членовете на едно семейство да останат през всичкото време изолирани един от друг. Така че ако някой от тях е бил заразен, без да знае, възможностите на болестта не биваше да се увеличават. Рийо обясни тези съображения на следователя и той ги намери за основателни. Но размени с жена си такъв поглед, че докторът почувствува колко мъчителна е за тях тази раздяла. Госпожа Отон и малката й дъщеричка можаха да бъдат настанени в карантинното помещение, управлявано от Рамбер. За съдебния следовател обаче не се намери място освен в изолационния лагер, който префектурата в момента уреждаше върху градския стадион с палатки, заети от пътното управление. Рийо му се извини за това, но господин Отон заяви, че разпорежданията важат за всички и той ще им се подчини.

Заболялото дете бе откарано в допълнителната болница и настанено в бивша класна стая с десет болнични легла. След около двадесет часа Рийо установи, че случаят е безнадежден. Детското телце се изостави на инфекцията без никаква съпротива. Съвсем малки подутини, едва оформени, но болезнени, спъваха движенията на крехките му членове. Детето беше предварително победено. Ето защо Рийо намисли да опита върху него серума на Кастел. Същия ден след вечеря направиха ваксинация с разредка, без да получат каквато и да било реакция. На другия ден призори всички се събраха до леглото на болното, за да наблюдават решителния опит.

Детето бе излязло от вцепенението си и се въртеше конвулсивно под завивката. Доктор Кастел и Тару от четири часа сутринта бдяха до него и следяха стъпка по стъпка напредъка и колебанията на болестта. Тару беше привел мощната си снага до възглавницата. В краката на детето, седнал до изправения Рийо, Кастел, наглед спокоен, четеше някаква стара медицинска книга. Със засилването на светлината в бившата училищна стая постепенно надойдоха и другите. Най-напред пристигна Панлу и застана от другата страна на леглото срещу Тару, който се опря на стената. Изразът му беше страдалчески и умората от всички тези изпълнени с напрегнат труд дни бе издълбала бръчки по червендалестото му лице. Пристигна на свой ред и Гран. Беше седем часът и чиновникът се извини, че идва запъхтян. Щял да остане за малко, може би ще му кажат нещо определено. Без да продума, Рийо му показа детето, което лежеше неподвижно със затворени очи и стиснати зъби, и сгърчило лице, със сетни сили въртеше глава върху голата възглавница. Когато разсъмна дотолкова, че върху останалата в дъното на стаята черна дъска можеха да се различат неизбърсаните формули на някакво уравнение, пристигна и Рамбер. Той опря гръб о съседното легло и извади пакет цигари. Но щом погледна детето, сложи отново пакета в джоба си.