Альбер Камю - Чумата

Бутнаха стъклената врата и влязоха в обширна зала, чиито прозорци въпреки топлото време бяха херметически затворени. Високо по стените бръмчаха вентилатори и с извитите си перки загребваха гъстия, свръхнагорещен въздух над двете редици сиви легла. Отвред се чуваха стенания — ту заглушени, ту остри, — които се сливаха в непрекъснат стон. Мъже, облечени в бяло, се движеха бавно насам-натам из светлината, която се стичаше безпощадно от високите решетъчни прозорци. Рамбер усети, че му става лошо в непоносимо задушния въздух на тази стая. Едва разпозна Рийо, надвесен над една стенеща човешка фигура. Докторът режеше слабините на болния, когото двама болногледачи, застанали от двете страни на леглото, държаха разкрачен. Той се изправи, пусна инструментите си върху таблата, която един помощник му поднесе, и остана за миг неподвижен, загледан в човека, когото започнаха да превързват.

— Какво ново? — попита той Тару, който се доближи.

— Панлу приема да замести Рамбер в карантината. Той вече свърши голяма работа. Ще трябва само да се прегрупира третият проверочен отряд без Рамбер.

Рийо кимна утвърдително.

— Кастел е привършил първите си приготовления. Предлага да се направи опит.

— Охо — рече Рийо, — това е добре.

— И най-сетне тук е Рамбер.

Рийо се обърна. Видя Рамбер и край очите му над маската се образуваха бръчици.

— Какво правите тук? — рече той. — Трябваше да сте вече другаде.

Тару обясни, че това щяло да стане тази нощ и Рамбер добави:

— Така поне е решено.

Когато говореше, марлята се издуваше и се овлажняваше над устата. Това правеше разговора малко недействителен като диалог между статуи.

— Искам да ви кажа нещо — рече Рамбер.

— Ще излезем заедно, ако нямате нищо против. Почакайте ме в стаята на Тару.

Малко по-късно Рамбер и Рийо се настаниха на задната седалка в докторовата кола. Тару седна зад волана.

— Бензинът свършва — забеляза той, като подкара. — Утре ще вървим пеш.

— Докторе — каза Рамбер, — аз няма да замина. Искам да остана с вас.

Тару не мръдна. Продължаваше да кара. Рийо изглеждаше неспособен да надвие умората.

— А тя? — попита той глухо.

Рамбер каза, че много е мислил и продължава да вярва в онова, което е вярвал, но ако тръгне, ще се срамува от себе си. Това ще смущава чувствата му към любимата. Но Рийо се поизправи и заяви с решителен тон, че да се мисли така, е глупаво и съвсем не е срамно да се предпочете щастието.

— Да — отвърна Рамбер, — но е срамно човек да бъде щастлив сам.

Тару, който дотогава бе мълчал, се намеси и без да обръща глава към тях, каза, че ако Рамбер реши да сподели човешкото нещастие, не ще намери никога време за щастието. Трябва да избира.

— Не е там работата — възрази Рамбер. — Винаги съм се смятал за чужденец в тоя град и съм мислил, че нямам нищо общо с вас. Но сега, след всичко, което видях, зная, че, ща не ща, аз съм тукашен. Нещастието засяга всички ни.

Никой не му отговори и Рамбер стана нетърпелив.

— Впрочем вие сами го знаете. Иначе какво търсите в болницата. Значи ли това, че сте направили избор, че сте се отказали от щастието?

Тару и Рийо пак не му отговориха. Мълчанието продължи чак до къщата на доктора. Тогава Рамбер с още по-голяма настойчивост повтори въпроса си. И само Рийо, повдигайки се с усилие от мястото си, се обърна към него.

— Извинете ме, Рамбер — рече той, — но и аз сам не зная. Останете с нас, щом искате.

Внезапно раздрусване на колата го накара да замълчи. После продължи, като гледаше пред себе си:

— Нищо на тоя свят не заслужава човек да се откаже от онова, което обича. И все пак лично аз се отказах и сам не можах да разбера защо.

Той отново се отпусна на облегалото и промълви уморено:

— Това е факт, и толкова. Да го отбележим и да си направим заключенията.

— Какви заключения? — попита Рамбер.

— Ах — каза Рийо, — невъзможно е едновременно и да лекуваш, и да знаеш. Затова нека лекуваме колкото може по-бързо. Това е най-наложителното.

До полунощ Тару и Рийо изготвиха план на квартала, с чието проучване бе натоварен Рамбер. Изведнъж Тару погледна часовника си, вдигна глава и срещна очите на Рамбер.

— Предупредихте ли ги?

Журналистът извърна поглед.

— Изпратих бележка, преди да дойда при вас — рече той с усилие.

Серумът на доктор Кастел бе изпробван в края на месец октомври. Рийо фактически на него възлагаше последните си надежди. Той беше убеден, че в случай на нов неуспех градът щеше да бъде оставен на прищевките на болестта, която можеше или да върлува още дълги месеци, или да спре от само себе си.