Альбер Камю - Чумата

— То е, защото, сравнени с новите, от немай-къде ни се струват по-добри.

Следователят изостави мечтателната поза, която беше заел, с поглед, зареян в небето. Той изгледа хладно Тару.

— Какво от това? — рече той. — Не е важен законът, а присъдата. Без това не може.

— Този човек е враг номер едно — заяви Котар, когато следователят отмина.

Колата на Рийо потегли.

След малко Рамбер и Котар видяха, че се зададе Гарсиа. Той се приближи, без да поздрави, само каза:

— Трябва да се почака.

Хората около тях, повечето жени, стояха мълчаливи. Почти всички носеха кошнички с нещо за ядене с напразната надежда да ги предадат на своите близки и с още по-безумната мисъл, че болните ще изядат донесеното. На вратата пазеха въоръжени часовои, а от време на време някакъв странен писък изпълваше двора на казармата. Чакащите тутакси обръщаха тревожни лица към болничното помещение.

Тримата мъже наблюдаваха тази картина, когато едно отсечено твърдо „добър ден“ ги накара да се обърнат. Въпреки горещото време Раул беше облечен официално. Носеше двуреден костюм от тъмен плат и плъстена шапка с обърната периферия. Беше едър и снажен, с бледо лице, кафяви очи и стиснати устни. Говореше някак бързо и точно.

— Слезте към града — рече той. — Гарсиа, ти можеш да си вървиш.

Гарсиа запали цигара и ги изчака да се отдалечат. Тримата тръгнаха бързо, като съгласуваха крачките си със застаналия в средата Раул.

— Гарсиа ми обясни — заговори той. — Може да се уреди. Но ще ви струва десет хиляди франка.

Рамбер отвърна, че е съгласен.

— Да обядваме заедно утре в испанската гостилница в моряшкия квартал.

Рамбер прие и Раул му стисна ръката, като за пръв път се усмихна. Когато той си тръгна, Котар се извини — нямало да бъде свободен на другия ден, впрочем и Рамбер едва ли щял да има вече нужда от него.

Когато на следващия ден журналистът влезе в испанската гостилница, всички обърнаха глави да го изгледат. Тази полутъмна изба, намираща се в долния край на жълта напечена от слънцето уличка, се посещаваше само от мъже, и то повечето испанци. Но щом седналият в дъното Раул махна с ръка и журналистът се запъти към неговата маса, любопитството по лицата на присъствуващите изчезна и те отново се наведоха над чиниите си. Раул беше с някакъв висок човек, мършав и лошо обръснат, който имаше неимоверно широки рамене, конско лице и оредели коси. От запретнатите ръкави на ризата му се подаваха сухи ръце, обрасли с черни косми. Той кимна три пъти, когато Раул му представи Рамбер. Името му не бе произнесено. Раул наричаше само „нашия приятел“.

— Нашият приятел смята, че ще може да ви помогне. Той ще ви…

Раул прекъсна думите си, защото сервитьорката се доближи да приеме поръчката на Рамбер.

— Ще ви свърже с двама приятели, които ще ви запознаят с наши хора измежду пазачите. Но това ще е всичко. Необходимо е пазачите сами да преценят кога моментът ще бъде благоприятен. Най-добре е да останете няколко нощи у единия от тях, той живее близо до градските врати. Преди това нашият приятел ще ви уреди среща със съответните лица. Когато всичко бъде свършено, с него ще уредите и сметката.

Приятелят пак кимна с конската си глава, без да спира да мачка с вилица салатата от домати и чушки и да гълта лакомо. После заговори с леко испанско произношение. Предложи на Рамбер да се срещнат след два дни в осем часа сутринта при входа на катедралата.

— Значи, още два дни — въздъхна Рамбер.

— Работата не е лесна — каза Раул. — Трябва да се намерят хората.

Конската глава потвърди същото и Рамбер, ще не ще, се съгласи. Останалото време от обеда премина в търсене на тема за разговор. Но когато Рамбер научи, че конската глава е футболист, всичко тръгна по мед и масло. Той самият дълго време беше играл футбол. Така че заговориха за шампионата на Франция, за качествата на професионалните английски отбори и за системата „дубъл ве“. В края на обеда конската глава съвсем се разпали, обръщаше се към Рамбер на „ти“ и го уверяваше, че по-добро място в един отбор от централен полузащитник няма.

— Нали разбираш — говореше той, — централният полузащитник организира нападението, а да организираш нападението, това е истинският футбол.

И Рамбер се съгласяваше, макар винаги да бе играл като център нападател. Разговорът беше прекъснат от радиото, което, след като дълго свири под сурдинка сантиментални мелодии, съобщи, че предната вечер чумата е отнесла сто тридесет и седем жертви. Никой от присъствуващите не прояви вълнение. Конската глава сви рамене и се надигна от мястото си. Раул и Рамбер го последваха.