Альбер Камю - Чумата

Рамбер се мъчеше да попречи на чумата да го плени. След като се убеди, че не може да излезе от града по законен път, той реши, както заяви и на Рийо, да използува други средства. Започна от сервитьорите в кафенетата. Те знаят винаги всичко. Но първите, които запита, го поставиха в течение най-напред на строгите наказания, които се предвиждаха за такива опити. В един случай дори го взеха за провокатор. Работата понапредна чак когато журналистът срещна Котар у доктор Рийо. През този ден пак бяха обсъждали с Рийо напразните му постъпки пред административните власти. Няколко дни по-късно Котар срещна Рамбер на улицата и го заговори с оная сърдечност, която влагаше напоследък в отношенията си с всички.

— Все още нищо ли? — попита той.

— Нищо.

— Не може да се разчита на учрежденията. Не са създадени да разберат човека.

— Вярно е. Търся друго, но е мъчно.

— Да, ясно! — рече Котар.

Знаел един канал и тъй като Рамбер остана учуден, той му обясни, че от дълго време посещава кафенетата в Оран, има много приятели и е осведомен за съществуването на една организация, която се занимава с такъв вид начинания. Работата се състоеше в това, че Котар, чиито разходи бяха започнали да надминават приходите, беше се замесил в контрабандни сделки с продукти, подлежащи на разпределение. Препродаваше цигари и лошокачествени спиртни напитки и тъй като цените на тези стоки непрекъснато се покачваха, той забогатяваше.

— Сигурен ли сте в това? — попита Рамбер.

— Да, щом ми предложиха.

— Че как така не се възползвахте?

— Не ставайте подозрителен — рече Котар добродушно, — не се възползувах, защото не искам да замина оттук. Имам си съображения.

И след като помълча, добави:

— Защо не ме запитате какви ми са съображенията?

— Мисля — рече Рамбер, — че това не е моя работа.

— В известен смисъл то наистина не ви засяга. Но в друг… Както и да е, едно е важно, че откакто върлува чумата, аз се чувствувам по-добре тук.

Другият не го остави да се доизкаже.

— Как да се свържа с тази организация?

— Не е лесно — каза Котар, — елате с мене.

Часът беше четири следобед. Градът бавно пламтеше под тежкото небе. Щорите на магазините бяха спуснати, уличните платна пусти. Котар и Рамбер навлязоха в сводестите улици и дълго вървяха, без да продумат. В тия часове на деня чумата ставаше невидима. Тишината, липсата на ярки цветове и движения можеха да се дължат колкото на бедствието, толкова и на летния зной. Не се знаеше от какво въздухът беше тъй тежък — дали от надвисналата заплаха, или от праха и жегата. Трябваше да се вгледаш и да наблюдаваш, за да откриеш чумата. Тя се издаваше само чрез отрицателни признаци. Котар, който добре се разбираше с нея, обърна например внимание на Рамбер върху липсата на кучета — в нормално време те лежаха с изплезени езици по праговете на пътните врати и търсеха несъществуваща прохлада.

Поеха по булевард Палмие, пресякоха Плас д’Арм и се спуснаха към моряшкия квартал. Вляво под полегат навес от грубо жълто платно се гушеше кафене, боядисано със зелена боя. Котар и Рамбер влязоха, бършейки потните си чела. Седнаха върху сгъваеми градински столове пред зелена металическа маса. Помещението беше съвсем празно. Из въздуха бръмчаха мухи. Един папагал с увиснала перушина седеше омаломощен на пръчицата си в жълт кафез, поставен на неустойчивия тезгях. По мръсните, замрежени с гъсти паяжини стени висяха стари батални картини. По всички ламаринени маси, на тяхната също, току пред самия Рамбер, имаше кокоши курешки, чийто произход той не можеше да си обясни до момента, когато в един тъмен ъгъл се събори нещо и един великолепен петел изскочи и размаха криле.

Горещината сякаш се засили. Котар съблече сакото си и почука на масата. Дребно човече, чието тяло се губеше в дълга синя престилка, се показа от дъното, поздрави Котар отдалеч, щом го видя, ритна силно петела, който се разкряка, и като доближи, попита какво ще обичат господата. Котар поръча бяло вино и се осведоми за някой си Гарсиа. Дребосъкът каза, че от няколко дни Гарсиа не е идвал в кафенето.

— Смятате ли, че ще дойде тази вечер?

— Ех, откъде да му зная намеренията! Но нали ви е известно по кое време идва обикновено?

— Да, всъщност не е толкова важно. Исках само да го запозная с един приятел.

Келнерът отърка влажните си ръце в престилката.

— Господинът също ли се занимава със сделки?

— Да — рече Котар.

Дребосъкът изсумтя:

— Тогава елате пак тази вечер. Ще пратя момчето да му каже.