Альбер Камю - Чумата

Когато си тръгнаха, Рамбер попита за какви сделки става дума.

— За контрабанда, то се знае. Прекарват стоки през градските врати. Продават ги на високи цени.

— Браво — рече Рамбер. — Сигурно имат съучастници?

— Именно.

Вечерта щорите бяха вдигнати, папагалът подскачаше в кафеза си, а край ламаринените маси седяха мъже по ризи. При влизането на Котар един от тях с килната назад сламена шапка и с разкопчана риза, под която се виждаха гърдите му с цвят на изпечена земя, се надигна и тръгна насреща му. Имаше правилно, изгоряло от слънцето лице, черни, малки очи, бели зъби и два-три пръстена по ръцете си. Изглеждаше към тридесетгодишен.

— Здрасти — рече той, — да се почерпим на крак.

Пресушиха по три чаши мълчаливо.

— Да бяхме излезли? — предложи Гарсиа.

Слязоха към пристанището и Гарсиа попита за какво са го търсили. Котар каза, че иска да го срещне с Рамбер не за сделка, а само за „едно излизане“, както той се изрази. Гарсиа гледаше напреде си и пушеше. Зададе въпроси и говорейки за Рамбер, казваше „той“, без да дава вид, че забелязва присъствието му.

— Защо иска да замине?

— Жена му останала във Франция.

— А!

И като помълча.

— Какво работи?

— Журналист.

— Хората от тоя занаят приказват много.

Рамбер мълчеше.

— Той ми е приятел — рече Котар.

Вървяха, без да говорят. Стигнаха до пристанището, чийто вход беше преграден с висока телена мрежа. Но те се запътиха към едно малко павилионче, откъдето се разнасяше миризма на риба — там се продаваха пържени сардини.

— Тъй или иначе — каза в заключение Гарсиа, — това не е работа за мене, а за Раул. Трябва да го намеря. Но не е лесно.

— Да не би да се крие? — живо попита Котар.

Гарсиа не отговори. Пред павилиончето той се спря и за пръв път се обърна към Рамбер.

— В другиден в единадесет часа на ъгъла на митническото управление в горната част на града.

Понечи да си тръгне, но се обърна към двамата и заяви равнодушно:

— Ще има разноски.

Установяваше само един факт.

— Разбира се — съгласи се Рамбер.

След това журналистът поблагодари на Котар.

— Няма защо — отвърна Котар весело. Прави ми удоволствие да ви услужа. Пък и нали сте журналист, ще ми се отплатите някой ден.

Два дни по-късно Рамбер и Котар изкачваха широките голи улици към височините на нашия град. Една част от митническото управление беше превърната в болница и пред главния вход чакаха хора, които напразно се надяваха да посетят болните или да научат нещо за състоянието им, макар тези сведения да губеха всеки час валидността си. В тая навалица едни идваха, други си отиваха и можеше да се допусне, че това обстоятелство не е било без значение при назначаване тук именно срещата на Гарсиа и Рамбер.

— Чудя се на това ваше упорство да си заминете — каза Котар. — Всъщност тук стават интересни работи.

— Не и за мене — отвърна Рамбер.

— Е, разбира се, има известен риск. Но най-сетне и преди чумата при пресичане на многолюдни кръстовища пак бяхме изложени на опасност.

В този момент автомобилът на Рийо спря до тях. Караше го Тару, а Рийо седеше задрямал. Събуди се и запозна Тару с Рамбер.

— Ние се познаваме — каза Тару, — живеем в един и същ хотел.

И предложи на журналиста да го отведе в града.

— Благодаря, имаме тук една среща.

Рийо погледна Рамбер.

— Да, да — рече той.

— Аха — учуди се Котар, — докторът, значи, е в течение.

— Ето го и съдебния следовател — предупреди Тару, обръщайки се към Котар.

Лицето на Котар се промени. Господин Отон слизаше наистина по улицата и се приближаваше с енергична, но умерена крачка. Мина край тях, като поздрави със сваляне на шапка.

— Добър ден, господин следователю! — обади се Тару.

Следователят отвърна с добър ден на седналите в колата и като погледна към Котар и Рамбер, застанали по-назад, кимна важно с глава. Тару представи рентиера и журналиста. Следователят вдигна за миг очи към небето, въздъхна и заяви, че са настъпили много печални дни.

— Казаха ми, господин Тару, че сте се заели с предпазните мерки. Не съм наклонен много да одобря това. Мислите ли, докторе, че болестта ще се разпространи?

Рийо отговори, че се надява това да не стане и следователят изрази същата надежда, неведоми са пътищата на провидението. Тару го запита дали събитията не са увеличили неговата работа.

— Напротив, така наречените криминални дела намаляват. Понастоящем разследвам само сериозни нарушения на новите разпоредби. Старите закони се спазват като никога досега.