Альбер Камю - Чумата

— Да, добре е, ако се съди по последната й телеграма. Но зная, че пише така, за да ме успокоява.

Звънна се. Рийо се усмихна на майка си и отиде да отвори. В полумрака на стълбищната площадка Тару приличаше на голяма сива мечка. Докторът покани госта да седне пред бюрото му, а самият той остана прав зад креслото си. Разделяше ги единствената запалена лампа в стаята, поставена на писалищната маса.

— Зная, че мога да говоря съвсем открито с вас — каза Тару без всякакво предисловие.

Рийо мълчаливо кимна.

— След петнадесет дни, най-много след месец, вие ще бъдете напълно безполезен тук; епидемията не е по силите ви.

— Вярно е — съгласи се Рийо.

— Организацията на санитарната служба не струва. Липсват ви хора и време.

Рийо призна, че и това е вярно.

— Научих, че префектурата предвижда нещо като гражданска мобилизация, за да застави годните за работа да участвуват в общото спасение.

— Добре сте осведомен. Надигна се обаче голямо недоволство и префектът се колебае.

— Защо не потърсите доброволци?

— И това направиха, но резултатите са незадоволителни.

— Направиха го по официален път, без сами те да си вярват. Липсва им въображение. Никога не схващат истинския мащаб на бедствията и средствата, които измислят, подхождат най-много за хрема. Ако ги оставим да действуват така, ще загинат те, а и ние заедно с тях.

— Възможно е — съгласи се Рийо. — Трябва обаче да ви кажа, че помислиха също да използуват за черната работа затворници.

— Предпочитам свободни хора.

— И аз. Но защо всъщност?

— Ужасявам се от смъртните присъди.

Рийо погледна Тару.

— Тогава? — рече той.

— Тогава аз имам план за създаване на доброволни санитарни отреди. Възложете ми тая работа и нека оставим администрацията настрана. Впрочем тя и без това е претрупана. Имам почти навред приятели, те ще образуват първото ядро. Естествено и аз ще вляза в него.

— Разбира се, вие не се съмнявате — каза Рийо, — че аз приемам с радост. Имаме нужда от помощ, особено санитарите. Аз се наемам да убедя префекта. Всъщност те нямат избор. Но…

Той се замисли.

— Но вие добре знаете, че тази работа може да бъде смъртоносна. Длъжен съм да ви предупредя. Добре ли размислихте?

Тару го гледаше със сивите си спокойни очи.

— Какво мислите за проповедта на отец Панлу, докторе?

Въпросът беше зададен непринудено, Рийо също отговори непринудено:

— Прекалено дълго съм работил из болниците, за да мога да прегърна идеята за колективното наказание. Но знаете ли, понякога християните говорят някои неща, без да ги вярват в действителност. По-добри са, отколкото се показват.

— Обаче и вие мислите като отец Панлу, нали, че чумата има и своите добри страни, че ни отваря очите, принуждава ни да мислим.

Докторът поклати нетърпеливо глава.

— Както всяка друга болест. Което важи за всички злини на света, важи и за чумата. Може да извиси духовно някого. Но когато човек вижда каква нищета и какво страдание носи, трябва да е луд, сляп или подъл, за да се примири с чумата.

Рийо беше повишил тона съвсем леко, но Тару направи движение с ръка, сякаш за да го успокои. Той се усмихна.

— Да — продължи Рийо, като вдигна рамене. — Но вие не ми отговорихте. Размислихте ли?

Тару се понамести в креслото и наклони глава към лампата.

— Вярвате ли в бога, докторе?

Въпросът пак бе зададен непринудено, но този път Рийо се поколеба.

— Не, но какво значение има това. Намирам се в мрак и се опитвам да прозра в него. От дълго време не намирам вече това за оригинално.

— И точно това ви разделя с Панлу, нали?

— Не вярвам. Панлу е образован човек. Не е виждал достатъчно хора да умират и затова говори от името на една истина. Но най-обикновеният селски свещеник, който напътствува своите енориаши и е чувал как диша един умиращ, мисли като мене. Той ще се бори със страданието, вместо да доказва, че то ни възвисява.

Рийо стана, сега лицето му беше в сянка.

— Да оставим това, тъй като вие не искате да ми отговорите.

Тару се усмихна от креслото си:

— Мога ли да ви отговоря чрез един въпрос?

На свой ред и докторът се усмихна.

— Обичате загадъчността — рече той. — Кажете.

— Защо вие самият проявявате такава самопожертвувателност, щом не вярвате в бога? Вашият отговор може би ще ми помогне да ви отговоря и аз.

Все така застанал в сянката, Рийо каза, че вече му е отговорил ако вярваше в някакъв всемогъщ бог, би престанал да лекува хората, оставяйки тази грижа нему. Но никой в света, никой, дори самият Панлу, който си въобразява, че вярва, не вярва в такъв бог, защото никой не се изоставя напълно в ръцете му, и Рийо смята, че поне в това отношение е на прав път, като се бори срещу мирозданието такова, каквото е.