Альбер Камю - Чумата

Вечерта обаче официалните комюникета бяха по-оптимистични. На другия ден агенция „Рансдок“ оповести, че мерките на префектурата се посрещат със спокойствие и че са зарегистрирани около тридесет болни. Кастел се обади по телефона на Рийо:

— С колко легла разполагат павилионите?

— С осемдесет.

— Сигурно има повече от тридесет болни в града?

— Някои се боят да постъпят в болницата, а други — и те са повече — не успяват.

— Има ли контрол над погребенията?

— Не. Телефонирах на Ришар, че са необходими цялостни мерки, не само празни приказки, и че срещу епидемията трябва или да вдигнем истинска преграда, или да скръстим ръце.

— Е, и?

— Отговори, че не е в негова власт. Според мене броят ще се покачи.

И наистина за три дни двата павилиона се напълниха. Ришар се надяваше да дезинфекцират едно училище и да открият там клон на болницата. Рийо чакаше ваксината и режеше отоци. Кастел пак се зарови из старите книги и прекарваше дълго време в библиотеката.

— Плъховете са умрели от чума или от болест, много прилична на чума — беше неговото заключение. — Те оставиха десетки хиляди бълхи, които ще плъзнат и ще разпространят заразата в геометрична прогресия, ако не я спрем навреме.

Рийо мълчеше.

През ония дни времето се задържа. Слънцето смучеше локвите, останали от последните дъждове. Всичко предразполагаше към спокойствие — и лазурните чисти небеса, препълнени със златиста светлина, и бръмченето на самолети в засилващата се горещина. Въпреки това в продължение на четири дни треската направи четири изненадващи скока: шестнадесет, двадесет и четири, двадесет и осем и тридесет и два смъртни случая. На четвъртия ден съобщиха за откриването на болничния клон в сградата на една детска забавачница. Нашите съграждани, които до този момент прикриваха безпокойството си зад разни шеги, се движеха из улиците все по-потиснати и по-мълчаливи.

Рийо реши да се обади по телефона на префекта:

— Мерките са недостатъчни.

— Цифрите ми са известни — каза префектът. — Наистина са обезпокоителни.

— Повече от обезпокоителни, ясни са.

— Ще поискам нареждания от губернаторството.

Разговорът се водеше в присъствието на Кастел. Рийо затвори телефона.

— Нареждания! Нужно е преди всичко въображение.

— Какво става със серумите? — попита Кастел.

— Пристигат след една седмица.

Префектът поиска чрез Ришар доклад от Рийо, за да го изпрати в колониалната столица и да принуди губернаторството да издаде нареждане. Рийо направи клиническо описание и даде цифрите. Същия ден бяха изброени четиридесет смъртни случая. Префектът се нагърби, както сам се изрази, още на другия ден да засили предписаните мерки: задължителното деклариране и изолиране на болните оставаха в сила; домовете на болните трябваше да бъдат затваряни и дезинфекцирани, близките подлагани на карантина: погребенията да се организират от градската служба при условия, които ще се определят по-късно. След един ден със самолет пристигнаха и серумите. Щяха да стигнат за наличните болни, но ако болестта се разпространеше, нямаше да бъдат достатъчни. На телеграмата на Рийо се получи отговор, че наличните запаси са изчерпани и е започнато ново производство.

Междувременно пролетта започна настъпление от всички околни предградия към пазарите. В кошниците на цветопродавачите, наредени по тротоарите, вехнеха хиляди рози и тяхната сладостна миризма се носеше из целия град. На пръв поглед нищо не беше се променило. Трамваите, все така пълни в началото и в края на работното време, през останалите часове на деня пътуваха празни и мръсни. Тару наблюдаваше старчето, а старчето храчеше върху котките. Гран всяка вечер се прибираше рано заради своята тайнствена работа. Котар обикаляше насам-натам, а господин Отон, съдия-следователят, все така водеше менажерията си. Старият астматик прехвърляше нахута от едната тенджера в другата, а журналистът Рамбер се мяркаше из града спокоен и наблюдателен. Вечер улиците все така се изпълваха с гъсти тълпи народ, а опашките пред кината растяха. Впрочем епидемията като че ли отстъпи — за няколко дни взе само десетина жертви. После изведнъж стремително се разрасна. Същия ден, когато числото на умрелите отново се покачи на тридесет, Бернар Рийо прочете официалната телеграма, която префектът му подаде с думите: „Уплашили са се.“ Телеграмата гласеше: „Обявете положение на чума. Затворете града.“