Альбер Камю - Чумата

В очите на Ришар се появи колебание.

— Кажете откровено, сигурен ли сте, че е чума?

— Неправилно поставяте въпроса. Не е въпрос да уточняваме термина, а да не губим време.

— Значи, вашата мисъл е — обади се префектът, — че дори и да не е чума, налага се профилактика като при чума.

— Ако трябва непременно да изкажа мисълта си, то аз действително мисля така.

Лекарите се посъветваха и накрая Ришар заяви:

— И така, ние трябва да поемем отговорността да действуваме като при чума.

Тази формулировка се одобри горещо от всички.

— И вие сте на същото мнение, нали, драги колега? — запита Ришар.

— Формулировката ми е безразлична — отвърна Рийо. — Достатъчно е да кажем, че не бива да си затваряме очите пред смъртната заплаха, на която е изложен половината град, защото в противен случай тя ще стане реалност.

И сред общото възбуждение Рийо си тръгна. Малко по-късно в предградието, където миришеше на пържено и на урина, една жена с окървавени слабини пищеше в смъртен ужас и обръщаше очи към него.

На другия ден след конференцията треската направи още един малък скок. Тя се промъкна и във вестниците, но под безобидна форма, защото те се задоволиха само с намеци. Впрочем след още един ден Рийо прочете малки бели обявления, разлепени набързо от префектурата из най-забутаните места на града. Трудно можеше от тези обяви да се извади заключение, че властите виждат ясно положението. Предвидените мерки не бяха строги, изглежда, че беше платен голям данък на стремежа да не се разтревожи общественото мнение. В увода наистина се казваше, че в района на град Оран са се появили няколко случая на опасна треска, която още не можеше да се определи като заразителна. Случаите не били достатъчно характерни, за да вдъхнат основателни опасения, и без съмнение населението сигурно ще съумее да запази хладнокръвие. Все пак от благоразумие, което всеки ще разбере, префектът вземал някои предохранителни мерки. Разбрани и приложени както трябва, тези мерки щели да премахнат окончателно всяка заплаха от епидемия. Следователно префектът не се съмнявал нито за миг, че гражданите с най-голяма готовност ще сътрудничат на неговите лични усилия.

После обявата изброяваше редица мерки, между които унищожението на гризачите, извършено научно чрез вкарване на отровен газ във водосточните тръби, и строг контрол върху водоснабдяването. Препоръчваше на гражданите да спазват извънредна чистота и накрая призоваваше носителите на паразити да се явят в градските диспансери. Освен това семействата се задължаваха да заявяват диагностицираните от лекар случаи и да не се противопоставят на изолирането на болните си в специалните болнични помещения. Тези помещения били така уредени, че давали за минимум време максимум възможности за оздравяване. В няколко подточки се говореше за задължително обеззаразяване на стаята, където е лежал болният, и на превозното средство. За всичко останало обявата се ограничаваше с препоръки към близките да се подчинят на санитарния контрол.

Доктор Рийо се извърна рязко от обявата и продължи пътя към кабинета си. Жозеф Гран го очакваше и щом го видя, пак вдигна ръце.

— Да — рече Рийо, — зная, цифрите се покачват.

През последното денонощие бяха умрели десет души. Докторът каза на Гран, че тази вечер може би ще отиде у него, тъй като е обещал да посети Котар.

— Прав сте — отвърна Гран, — добре ще сторите, защото аз го намирам променен.

— В какво отношение?

— Станал е учтив.

— А по-рано не беше ли?

Гран се подвоуми. Не можеше да каже, че Котар е бил неучтив, изразът щеше да бъде неточен. По-скоро човек затворен и мълчалив, приличен малко нещо на глиган. Целият му живот протичал в стаята му, в една скромна гостилничка и в някакви твърде загадъчни излизания. Официално бил представител на вина и ликьори. Сегиз-тогиз го посещавали двама-трима души, сигурно негови клиенти. Понякога вечер отивал в отсрещното кино. Гран дори беше обърнал внимание, че Котар предпочита гангстерските филми. При всички случаи обаче представителят на вина и ликьори си оставал самотен и недоверчив.

Но според Гран всичко това много се променило.

— Не зная как да кажа, но, виждате ли, имам впечатлението, че той търси да се сдобри с хората, иска да живее с всички. Често говори с мене, предлага да излизаме заедно и аз невинаги мога да му откажа. Всъщност той ме интересува, пък и най-сетне нали аз му спасих живота.

След опита за самоубийство никой не идвал вече у Котар. И по улиците, и при доставчиците той търсел навред да печели симпатии. Никога не бил говорил толкова кротко с бакалите, никога по-рано не изслушвал с такъв интерес търговката на цигари.