Альбер Камю - Чумата

На другия ден в префектурата се събра една санитарна комисия, свикана по настояване на Рийо, макар че някои смятаха неговата настойчивост за неуместна.

— Вярно е, населението се вълнува — призна Ришар. — Пък и слуховете преувеличават. Префектът ми каза: „Да действуваме бързо, щом искате, само че тихомълком.“ Впрочем той е убеден, че тревогата е неоснователна.

На път за префектурата Бернар Рийо взе доктор Кастел в колата си.

— Знаете ли — каза Кастел, — че в департамента нямат серум?

— Зная. Телефонирах в склада. Директорът сякаш е паднал от небето. Трябва да докарат от Париж.

— Надявам се, че няма да закъснее.

— Телеграфирах вече — отвърна Рийо.

Префектът беше любезен, но нервен.

— Да започнем, господа — предложи той. — Трябва ли да изложа накратко положението?

Ришар намери, че е излишно. Лекарите познаваха положението. Въпросът беше само да изяснят какви мерки следва да се вземат.

— Въпросът е — заяви грубо старият Кастел — да се изясни дали болестта е чума, или не.

Двама-трима лекари възкликнаха възмутено. Останалите се колебаеха. Колкото до префекта, той трепна и машинално се обърна към вратата, сякаш за да провери дали е добре затворена, за да не се чуе тая страшна дума в коридора.

Ришар поясни, че според него не бива да се изпада в паника: налице е треска с ингвинални усложнения, това е всичко, което може да се каже, а предположенията в науката, както и в живота, винаги са опасни. Старият Кастел, дъвчейки невъзмутимо пожълтелия си мустак, вдигна светлите си очи към Рийо, после погледна благодушно присъствуващите и заяви, че много добре знае каква е тази треска — това е чума, но да се признае официално, ще значи да се вземат безмилостни мерки. Разбираше, че именно това плаши неговите колеги и е готов заради тяхното спокойствие да приеме, че болестта не е чума. Префектът се размърда на стола си и каза, че във всички случаи разсъждението му е неправилно.

— Важното възрази Кастел — не е да бъде правилно, а да ни накара да се замислим.

Тъй като Рийо мълчеше, помолиха го да се изкаже.

— Треската има тифоиден характер, но е съпроводена с отоци на жлезите и с повръщане. Опитах разрязване на отоците. По такъв начин успяхме да направим анализи и в лабораторията смятат, че са открили късия широк бацил на чумата. И за да изчерпя въпроса, трябва да кажа все пак, че някои специфични изменения на микроба не съвпадат с класическото му описание.

Ришар подчерта, че това обстоятелство оправдава колебанията и че се налага поне да изчакат резултата от анализите, започнати преди няколко дни.

— Когато един микроб — каза Рийо след кратко мълчание — е в състояние за три дни да увеличи четири пъти обема на далака, да докара перитониалните жлези до големината на портокал и да ги изпълни с гной, колебанията не могат да бъдат оправдани. Инфекциозните огнища се увеличават застрашително. Болестта напредва тъй бързо, че ако не бъде спряна, заплашва за по-малко от два месеца да измори половината град. Следователно малко важи дали ще я наречете чума или зарасна треска. Важното е да й попречите да унищожи половината град.

Ришар намираше, че не бива да бъдат толкова черногледи — всъщност заразителността не е доказана, тъй като близките на неговите болни бяха още незасегнати.

— Но други умряха — възрази Рийо. — Пък и заразителността никога не е абсолютна, иначе би нараствала математически до безкрайност и би докарала светкавично обезлюдяване. Не е въпрос за черногледство, а за предпазни мерки.

Ришар обаче реши да изложи накратко положението и припомни, че за да се тури край на болестта, ако тя сама не спре, трябва да се приложат предвидените в закона строги профилактични мерки; но в такъв случай необходимо е официално да признаят, че болестта е чума, и тъй като не са напълно сигурни, налага се да обмислят.

— Въпросът — настоя Рийо — не е да преценим дали предвидените от закона мерки са строги, а дали са необходими, за да не измре половината град. Останалото е работа на административните власти и точно за уреждането на тези въпроси нашите институции са предвидили префект.

— Без съмнение — каза префектът, — но аз се нуждая от вашето официално потвърждение, че имаме работа с чумна епидемия.

— Дори да не го обявим — рече Рийо, — тя заплашва да измори половината град.

Ришар се намеси малко нервно:

— Наистина колегата вярва, че е чума. Неговото описание на синдрома го доказва.

Рийо отговори, че не е правил описание на синдрома, описал е, каквото е видял. А е видял отоци, петна, треска с бълнуване, смърт след четиридесет и осем часа. Поема ли господин Ришар отговорността да заяви, че епидемията ще спре без решителни профилактични мерки?