Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Опита да се съсредоточи във формуляра за поръчки, но този път я прекъсна леко почукване. Леля Хърм надникна и рече:

— Имаш посетител. — Със страхопочитание й подаде визитната картичка.

Генерал Ото фон Улрих

Аташе

Посолство на Германската империя

Карлтън хаус. Лондон

— Бащата на Валтер! Какво, за Бога…?

— Какво да му кажа? — прошепна леля Хърм.

— Предложи му чай или шери и го покани.

Фон Улрих беше официално облечен в редингот със сатенени ревери, бяла жилетка от пике и раирани панталони. Червендалестото му лице се потеше в летните жеги. Беше по-закръглен от Валтер и не толкова хубав, но и двамата имаха военна стойка — изправен гръб и вирната брадичка.

Мод си придаде обичайния безгрижен вид.

— Уважаеми господин фон Улрих, това официално посещение ли е?

— Искам да си поговорим за сина ми — каза той. Английският му беше почти толкова добър, колкото на Валтер, макар да имаше акцент, за разлика от сина си.

— Колко любезно от Ваша страна да заговорите веднага по същество — отвърна Мод с лек сарказъм, който той не усети. — Моля, заповядайте. Лейди Хърмия ще поръча нещо освежително.

— Валтер е от старо аристократично семейство.

— Като мен — отговори Мод.

— Ние сме традиционалисти, консервативни и набожни… може би малко старомодни.

— Точно като моето семейство — каза Мод.

Нещата не се развиваха според очакванията на Ото.

— Ние сме прусаци — рече той с нотка на раздразнение.

— А — отвърна Мод и се престори на победена. — А ние, разбира се, сме англо-саксонци.

Тя се дуелираше с него, сякаш просто се състезаваха по остроумие, но вътре в себе си се боеше. Защо беше дошъл? Какво целеше? Усещаше, че няма как да е с добри намерения. Той беше против нея. Изпитваше мрачната увереност, че той ще се опита да застане между нея и Валтер.

Той обаче не можеше да бъде подведен от шеговития й тон.

— Германия и Великобритания не се разбират добре. Британците се сближават с нашите врагове Русия и Франция. Това ги прави наши противници.

— Мъчно ми е, че смятате така. Много други не са съгласни.

— До истината не се достига с мнозинство. — Отново чу рязка нотка в гласа му. Беше свикнал да го изслушват без възражения, особено жените.

Медицинската сестра на доктор Грийнуолд донесе чай на табличка и наля. Ото мълчеше, докато тя не излезе. Тогава продължи:

— Войната може да започне до няколко седмици. Ако не се бием заради Сърбия, ще се появи друг casus belli . Рано или късно Великобритания и Германия трябва да воюват за европейско господство.

— Съжалявам, че сте толкова песимистично настроен.

— Много други са съгласни с мен.

— Но до истината не се достига с мнозинство.

Ото се подразни. Несъмнено беше очаквал тя да слуша мълчаливо високопарните му приказки. Не обичаше да се подиграват с него. Гневно рече:

— Трябва да ме слушате. Казвам Ви нещо, което Ви засяга. Повечето немци смятат Великобритания за враг. Помислете за последствията, ако Валтер се ожени за англичанка.

— Помислила съм, разбира се. Валтер и аз сме го обсъждали надълго и нашироко.

— Първо, ще получи неодобрението ми. Не бих посрещнал добре английска снаха в семейството си.

— Валтер чувства, че в крайна сметка любовта Ви към него ще Ви помогне да преодолеете отвращението си от мен. Нима това наистина е невъзможно?

— Второ — рече той, без да отговори на въпроса й — постъпката му ще се приеме за нелоялност към кайзера. Хората от неговата класа няма вече да са му приятели. Той и съпругата му няма да бъдат приемани в най-добрите домове.

Мод започваше да се ядосва.

— Трудно ми е да повярвам. Не всички немци са толкова тесногръди, нали?

Посетителят й сякаш не забеляза грубостта й.

— Трето, и последно, кариерата на Валтер е във Външното министерство. Той ще се отличи. Записвал съм го да учи в училища и университети в различни страни. Говори английски съвършено и руски добре. Въпреки незрелите си идеалистични възгледи, началниците му имат добро мнение за него, а кайзерът е бил любезен с него в повече от един случай. Някой ден може да стане външен министър.

— Той е блестящ — съгласи се Мод.

— Но ако се ожени за Вас, с кариерата му е свършено.

— Това е смешно — потресено рече тя.

— Скъпа моя млада госпожице, не е ли очевидно? Не може да се вярва на мъж, женен за врага.

— Вече говорихме за това. Той ще бъде верен на Германия. Достатъчно го обичам, за да приема това.

— Може би ще е твърде загрижен за семейството на съпругата си, за да се отдаде напълно на Германия. Дори и безмилостно да пренебрегне роднинската си връзка, хората няма да спрат да се питат.