Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Колко пъти се бяха срещнали в апартамента Гардения ? Поне осем. Всеки път Фиц излизаше преди да свърши, но понякога не успяваше навреме и тя усещаше първият му спазъм в себе си. Толкова много я радваше да споделя това с него, че си затваряше очите за риска. Сега се оказа натясно.

— О, Боже, прости ми — промълви тя на глас.

Нейната приятелка Дилис Пю също беше надула корема. Тя й беше връстничка. Работеше като прислужница на съпругата на Пърсивал Джоунс и излизаше с Джони Бевън. Етел си спомни как наедряха гърдите на Дилис по времето, когато осъзна, че всъщност е възможно да забременееш, ако го правиш изправен. Сега вече бяха женени.

Какво щеше да се случи с Етел? Не можеше да се омъжи за бащата на детето си. Освен всичко друго, той вече бе женен.

Трябваше да се срещне с него. Нямаше да се въргалят в леглото днес. Щяха да говорят за бъдещето. Сложи си черната копринена рокля на домоуправителката.

Какво щеше да каже той? Той нямаше деца — щеше ли да се зарадва, или да се ужаси? Щеше ли да обича незаконното си дете, или да се срамува от него? Щеше ли да обикне Етел повече след зачеването, или щеше да я намрази?

Излезе от таванската си стаичка, тръгна по тесния коридор и надолу по задното стълбище към западното крило. Познатите тапети с шарката на гардении усилиха желанието й, точно както нейните кюлоти възбуждаха Фиц.

Той вече стоеше там, до прозореца, пушеше пура и гледаше заляната от слънце градина. Когато го видя, Етел отново се прехласна по красотата му. Прегърна го. Кафявият му костюм беше много мек, защото — както установи тя — беше от кашмир.

— О, Теди, любими мой, толкова се радвам да те видя — изрече тя. Харесваше й само тя да го нарича така.

— И аз да видя теб — отвърна той, но не докосна веднага гърдите й.

Етел го целуна по ухото.

— Трябва да ти кажа нещо — сериозно започна тя.

— И аз на теб! Може ли да съм пръв?

Идваше й да му каже „не“, но той се освободи от прегръдката й и направи крачка назад. Сърцето й веднага се изпълни с лошо предчувствие.

— Какво? Какво има?

— Беа очаква дете.

Той дръпна от пурата си и издуха дима като въздишка.

Най-напред тя не можа да схване думите му.

— Какво? — попита го изумена тя.

— Княгиня Беа, съпругата ми, е бременна. Ще има бебе.

— Значи си бил и с нея през цялото време, докато си бил и с мен? — гневно попита Етел.

Той се изненада. Явно не беше очаквал това да не й се понрави.

— Трябваше! Нужен ми е наследник.

— Но ти каза, че ме обичаш!

— Обичам те и по някакъв начин винаги ще те обичам.

— Не, Теди! — извика тя. — Не го казвай така, моля те, недей!

— По-тихо!

— По-тихо ли? Ти ме зарязваш! Какво значение има за мен, ако останалите разберат?

— За мен е най-важното нещо на света.

Етел беше объркана.

— Теди, моля те, обичам те.

— Но сега всичко свърши. Трябва да бъда добър съпруг и баща на детето си. Трябва да разбереш.

— Глупости, ще разбирам! — беснееше тя. — Как може да ти е толкова лесно да го кажеш! Виждала съм те по-емоционален, когато е трябвало да застреляш бясно куче!

— Не е така — каза той и гласът му пресипна.

— Отдадох ти се, тук в тази стая, на това легло ей там.

— И аз няма… — той спря. Лицето му, досега вкочанено от израза на строг самоконтрол, внезапно помръкна. Той се обърна и се скри от погледа й. — Няма да го забравя — прошепна Фиц.

Тя го доближи, видя сълзи на бузите му и гневът й се изпари.

— О, Теди, толкова съжалявам — рече тя.

Той се опита да се стегне.

— Много те обичам, но трябва да изпълня дълга си. — Думите бяха студени, ала гласът му беше изтерзан.

— О, Боже. — Тя се опита да спре сълзите. Още нищо не му бе казала. Тя избърса очите си с ръкав, подсмръкна и преглътна.

— Дълг? — продължи тя. — Нищо не знаеш за това.

— За какво говориш?

— И аз съм бременна.

— О, Боже милостиви. — Той механично допря пурата до устните си и я свали отново. — Но аз винаги излизах!

— Явно не достатъчно бързо.

— Откога знаеш?

— Сега го разбрах. Погледнах в чекмеджето и видях чистите си парцали.

Той потрепна. Явно не харесваше темата за менструацията. Е, този път щеше да изтърпи.

— Сетих се, че не ми е идвало, откак се преместих в старата стая на госпожа Джевънс преди десет седмици.

— Два цикъла. Значи е сигурно. И Беа ми каза така. О, по дяволите.

Той отново допря пурата до устата си, видя, че е угаснала и я стъпка на земята с ядно изсумтяване.

Хрумна й нещо странно.

— Може да имаш двама наследници.