Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Преувеличавате — каза Мод, но започваше да губи увереност.

— Със сигурност няма да може да работи в коя да е сфера, където се изисква секретност. Другите мъже няма да говорят по поверителни въпроси в негово присъствие. С него ще е свършено.

— Не е нужно да работи във военното разузнаване. Може да се прехвърли в друго поле на дипломацията.

— Всичко в дипломацията изисква поверителност. А ще го има и проблемът с моето положение.

Мод се изненада. С Валтер не се бяха замисляли за кариерата на Ото.

— Аз съм доверен човек на кайзера. Ще продължава ли да ми има пълно доверие, ако синът ми е женен за жена от чужда и неприятелска държава?

— Би трябвало.

— И сигурно би го сторил, ако взема твърди недвусмислени мерки и се отрека от сина си.

Мод си пое рязко въздух.

— Не бихте го сторили.

Ото повиши глас.

— Ще ми се наложи!

Тя поклати глава.

— Ще имате избор — отчаяно изрече тя. — Човек винаги има избор.

— Няма да жертвам всичко, което съм постигнал — положението си, кариерата си, уважението на сънародниците си, за едно момиче — презрително каза той.

Мод се почувства, сякаш са я зашлевили.

Ото продължи:

— Но Валтер ще го стори, разбира се.

— Какво говорите?

— Ако Валтер се ожени за Вас, ще загуби семейството си, държавата си и кариерата си. Но ще го стори. Той ми призна любовта си към Вас, без да е обмислил последствията, и рано или късно ще разбере каква катастрофална грешка е сторил. Но в момента несъмнено се счита за неофициално сгоден за Вас и няма да се откаже от това обвързване. Твърде голям джентълмен е. „Добре, отречи се от мен“ — ще ми каже той. В противен случай ще се има за страхливец.

— Така е — каза Мод. Тя се чувстваше напълно объркана. Този ужасен възрастен мъж виждаше истината по-ясно от самата нея. Ото продължи:

— Следователно Вие трябва да се откажете от годежа.

Сякаш я намушка с тези думи.

— Не!

— Само така можете да го спасите. Да се откажете от него.

Мод отвори уста за ново възражение, но Ото беше прав и тя не можеше да му отговори нищо.

Ото се приведе напред и настойчиво запита:

— Ще скъсате ли с него?

Мод се разплака. Знаеше какво трябва да стори. Не можеше да провали живота на Валтер, дори и заради любовта си.

— Да — проплака тя. Не я интересуваше, че достойнството й е накърнено; болката беше твърде силна. — Да, ще скъсам с него.

— Обещавате ли?

— Да, обещавам.

Ото се изправи.

— Благодаря Ви, задето ме изслушахте тъй любезно. — Той се поклони. — Пожелавам Ви приятен следобед.

И излезе. Мод скри лице в шепи.

В новата спалня на Етел в Тай Гуин имаше огледало в цял ръст. Беше старо, с напукана дървена рамка и помътняло стъкло, но момичето можеше да се вижда от глава до пети. Струваше й се изключителен разкош.

Тя се огледа, само по бельо. Откакто се влюби, сякаш беше станала по-пищна. Беше наддала малко в кръста и ханша, а гърдите й изглеждаха по-налети — може би защото Фиц ги галеше и стискаше толкова много. Сетеше ли се за него, я заболяваха зърната.

Фиц беше пристигнал тази сутрин заедно е княгиня Беа и лейди Мод. Още с влизането в имението й прошепна, че ще се видят в апартамента Гардения след обяд. Етел настани Мод в Розовата стая, като се оправда с поправка на дюшемето в обичайния апартамент на сестрата на Фиц.

Сега Етел беше в стаята си, за да се измие и да си сложи чисто бельо. Обичаше да се приготвя за него така, да предвкусва как той ще докосва тялото й и ще я целува, да чува предварително как той ще стене от страст и удоволствие, да мисли за уханието на кожата му и за чувствения допир на дрехите му.

Отвори едно чекмедже, за да вземе нови чорапи и погледът й попадна на купчина чисти ивици бял памук — парцалите, които използваше по време на менструацията си. През ума й мина, че не ги е прала, откакто се беше нанесла в тази стая. Внезапно в ума й покълна зрънце неподправен страх. Отпусна се тежко на тясното легло. Вече наближаваше краят на юли. Госпожа Джевънс напусна в началото на май. Преди десет седмици. За това време Етел трябваше да е използвала парцалите не веднъж, а два пъти.

— О, не — каза тя на глас. — Не, не!

Насили се да мисли спокойно и отново прекара през ума си всичко. Кралят посети имението през януари. Етел стана домоуправителка веднага след това, но госпожа Джевънс беше твърде болна, за да напусне тогава. Фиц отиде в Русия през февруари и се върна през март, когато за пръв път правиха любов наистина. През април госпожа Джевънс се беше пооправила и Албърт Солмън, който водеше деловите операции на Фиц, дойде от Лондон да обясни на старата домоуправителка каква пенсия ще получава. Тя напусна в началото на май, а Етел тогава се премести в тази стая и постави стряскащата малка купчинка бели памучни ивици в чекмеджето. Преди десет седмици. Нямаше как да получи друг резултат.