Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Слушай ме — каза Ото. — Имаме мощни врагове и от двете страни — Франция на запад и Русия на изток. И двете са съюзени. Не можем да воюваме на два фронта.

Валтер бе наясно с това.

— Затова имаме плана „Шлифен“ — каза той. — Ако сме принудени да водим война, първо нахлуваме във Франция с превъзхождащи сили, побеждаваме за няколко седмици и тогава, със сигурен западен фронт, се обръщаме на изток срещу Русия.

— Единствената ни надежда — съгласи се Ото. — Само че при приемането на този план от армията преди девет години разузнаването ни съобщи, че мобилизацията на руската армия би отнела четиридесет дни. Това ни даваше почти шест седмици, в които да владеем Франция. Оттогава руснаците непрестанно подобряват железопътната си мрежа — с пари, заети от Франция!

Ото удари по бюрото, сякаш можеше да размаже самата Франция с юмрук.

— Колкото повече се скъсява срокът за мобилизация на русите, толкова по-рискован става планът „Шлифен“. Което значи… — той драматично посочи Валтер с пръст. — … че колкото по-скоро водим тази война, толкова по-добре за Германия.

— Не! — Не виждаше ли старецът колко опасна е тази мисъл? — Това значи, че трябва да търсим мирни решения на дребните спорове.

— Мирни решения? — Ото усърдно закима. — Ти си млад идеалист. Мислиш си, че на всеки въпрос има отговор.

— Ти всъщност искаш война — невярващо промълви Валтер. — Наистина искаш война.

— Никой не иска война — рече Ото. — Но понякога е по-добра от алтернативата.

Мод беше наследила минимална издръжка от баща си — триста паунда годишно, които едва стигаха да си купува рокли за сезона. Фиц получи титлата, земите, къщите и почти всичките пари. Така работеше английската система. Но не това гневеше Мод. Парите не значеха много за нея. Дори от своите триста нямаше нужда. Фиц плащаше за всичките й прищевки без въпроси. Той смяташе, че да пестиш пари е неджентълменско.

Най-много я огорчаваше, че няма образование. На седемнайсет беше обявила, че ще ходи в университет — и всички й се изсмяха. Оказа се, че трябва да идваш от добро училище и да положиш изпити, преди да те приемат. Мод не беше ходила на училище и макар че можеше да обсъжда политиката с водещите държавници, никой от множеството гувернантки и учители не я бяха подготвили за явяване на какъвто и да е изпит. Тя плака и фуча дни наред, и дори днес мисълта можеше да й развали настроението. Това я направи суфражетка — разбираше, че момичетата никога няма да получат добро образование, докато жените не получат право на глас.

Често се чудеше защо се омъжват жените. Обричаха се на доживотно робство и тя често се питаше какво получават в отплата. Сега вече знаеше отговора. Никога не бе чувствала нищо толкова силно, колкото любовта си към Валтер. А нещата, които вършеха, за да я изразят, й носеха най-изящна наслада. Да могат да се докосват един друг по всяко време би било рай. Би се поробила трижди, ако това бе цената.

Но заробването не беше нужно, поне не и с Валтер. Тя го беше питала дали смята, че жената трябва да се подчинява на съпруга си във всичко, и той отговори:

— Определено не. Не виждам къде е подчинението в подобни отношения. Двама възрастни, които се обичат, трябва да могат да взимат решения заедно, без единият да се подчинява на другия.

Тя мислеше много за живота им заедно. Няколко години подред вероятно щяха да го пращат из разни посолства и щяха да обиколят света — Париж, Рим, Будапеща, може би още по-далеч — Адис Абеба, Токио, Буенос Айрес. Сети се за историята на Рут от Библията: „Където идеш ти, там ще дойда и аз.“ 5 5 Виж книга Рут, 1:16–17 — Б.пр. Синовете им щяха да бъдат научени да се държат с жените като с равни, а дъщерите им щяха да пораснат независими и със силна воля. Може би щяха да се настанят в къща в Берлин, тъй че децата да могат да отидат в добри немски училища. В някакъв момент Валтер несъмнено щеше да наследи Цумвалд, имението на баща си в Източна Прусия. Когато остарееха и децата им пораснеха, щяха да прекарват повече време в провинцията, да обикалят из имота, да четат един до друг вечерно време и да размишляват как се е променил светът от младостта им.

Мод трудно можеше да мисли за нещо друго. Стоеше в кабинета си в Евангелска църква Голгота , съзерцаваше списъка с цените на медицинските материали и си спомняше как Валтер облиза върха на пръста си на вратата на дневната на херцогинята. Хората започваха да забелязват колко е отнесена — доктор Грийнуолд я беше попитал дали е добре, а леля Хърм й каза да се събуди.