Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Фиц се беше примирил, че никога няма да получи земите на покойния княз Андрей. Синовете му, Бой и Андрю, бяха загубили рожденото си право над руските имения и той трябваше да приеме това.

Не можа обаче да замълчи, когато узна какво целят Каменев и Красин, които бяха на обиколка из Великобритания. Стая 40 още съществуваше, макар и в различна форма, и британското разузнаване прихващаше и дешифрираше телеграмите, изпращани от русите до дома. Лев Каменев, председателят на московския съвет, безсрамно провеждаше революционна пропаганда.

Фиц беше така вбесен, че се скара на Лойд Джордж. Това стана в началото на август, на едно от последните вечерни празненства от светския сезон.

То се състоя в дома на лорд Силвърман на площад „Белгрейв“. Вечерята не беше така разкошна като онези, които Силвърман даваше преди войната. Блюдата бяха по-малко на брой, по-малко храна се връщаше в кухнята и украсите на масата бяха по-прости. Сервираха прислужнички, а не лакеи — напоследък никой не искаше да става лакей. Фиц предполагаше, че екстравагантните увеселения от времето на крал Едуард бяха отминали безвъзвратно. Силвърман обаче още можеше да привлича в дома си най-влиятелните мъже в страната.

Лойд Джордж запита Фиц за сестра му, Мод.

И това беше тема, която гневеше Фиц.

— Неприятно ми е да кажа, че тя се омъжи за германец и замина да живее в Берлин — отговори той. Не добави, че Мод вече е родила първото си дете — момченце на име Ерик.

— Чух за това — рече Лойд Джордж. — Само се питах как е. Приятна млада жена.

Вкусът на премиера за приятни млади жени беше добре — едва ли не печално — известен.

— Опасявам се, че животът в Германия е тежък — продължи Фиц. Мод му беше писала с молба за издръжка, но той направо й отказа. Не беше поискала разрешението му да се омъжи, как сега можеше да очаква неговата помощ?

— Тежък ли? — отвърна Лойд Джордж. — Така и трябва, след онова, което те направиха. Все едно. Мъчно ми е за нея.

— По един друг въпрос, господин премиер — каза Фиц. — Онзи Каменев е евреин и болшевик. Трябва да го депортирате.

Министър-председателят беше в настроение, с чаша шампанско в ръка.

— Драги ми Фиц — подзе той дружески, — правителството не е особено притеснено от грубата и насилническа руска дезинформация. Моля те, не подценявай британската работническа класа — те разпознават празните приказки, когато ги чуят. Повярвай ми, речите на Каменев ще дискредитират болшевизма повече от всичко, което ти или аз можем да кажем.

Фиц смяташе, че това са самодоволни глупости.

— Той дори е дал пари на Дейли хералд !

— Съгласен съм, че е неучтиво чуждо правителство да субсидира един от нашите вестници. Но дали наистина ние се боим от Дейли хералд ? Не е като да нямаме наши вестници, ние, либералите и консерваторите.

— Но той се свърза с повечето твърдолинейни революционни групи в страната — маниаци, които са се посветили на идеята да отхвърлят целия ни начин на живот!

— Колкото повече британците научават за болшевизма, толкова по-малко ще го харесват. Помни ми думата. Болшевизмът е силен само гледан отдалеч, през гъста мъгла. Болшевизмът е почти защита за британското общество, защото заразява всички класи с ужас от това, което може да се случи, ако настоящата организация на обществото бъде унищожена.

— Просто не ми харесва.

— Освен това — продължи Лойд Джордж, — ако ги изгоним, може да се наложи да обясним откъде знаем с какво са се захванали. И новината, че ги шпионираме, може да настрои работническата класа против нас по-ефективно от всичките им бомбастични речи.

Фиц не обичаше да слуша лекции за политическите реалности, дори и от министър-председателя, но беше много ядосан и не се отказа да излага доводите си.

— Но определено не ни се налага да търгуваме с болшевиките!

— Ако отказваме да търгуваме с всички, които ползват посолствата си тук за пропаганда, няма да ни останат много търговски партньори. Хайде, Фиц, та ние търгуваме с канибалите от Соломоновите острови!

Фиц не беше убеден, че това е вярно — все пак канибалите не можеха да предложат много — но го пусна покрай ушите си.

— Толкова ли сме зле, та се налага да продаваме на тези убийци?

— Боя се, че е така. Разговарях с мнозина бизнесмени и те доста ме подплашиха за следващата година и половина. Не получаваме поръчки. Клиентите не купуват. Може би ни предстои най-тежката безработица, която някой от нас познава. А русите искат да купуват. И плащат в злато.