Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Аз вече им казах, че ти си го убил.

Лев се окуражи — бележеше напредък.

— Няма нищо — увери я той. — Ти си направила това изявление, поразена от мъката. Сега, когато си по-спокойна, си даваш сметка, че смъртта на баща ти беше един ужасен инцидент, предизвикан от разклатеното му здраве и от неговото гневно избухване.

— И те ще ми повярват ли?

— Съдебните заседатели биха ти повярвали. Но ако аз наема добър адвокат, дори няма да се стигне до съдебен процес. И как би могло, щом единствената свидетелка се кълне, че това не е убийство?

— Не знам — отговори Олга и смени темата. — Как ще се сдобиеш с алкохола?

— Лесно. Не се тревожи за това.

Тя се извърна в стола си, за да е лице в лице с него.

— Не ти вярвам. Казваш всичко това, само за да ме накараш да променя показанията си.

— Облечи си палтото и ще ти покажа нещо.

Моментът беше напрегнат. Тръгнеше ли, беше негова.

След малко Олга се изправи.

Лев затаи победоносната си усмивка.

Излязоха от стаята. На улицата, той отвори задните врати на фургона.

Олга дълго мълча. После попита:

— „Канадиън клъб“?

Лев забеляза, че тонът й е променен. Сега звучеше практично. Чувствата бяха избледнели.

— Сто кашона — уточни той. — Купих го по три долара бутилката. Тук мога да му взема по десет, че и повече, ако продаваме на чаша.

— Трябва да го обмисля.

Това беше добър знак. Олга беше готова да приеме, но не искаше да прибързва с нищо.

— Разбирам, обаче нямаме време. Аз съм обявен за издирване, при това имам камион, пълен с нелегално уиски, и твоето решение ми е нужно веднага. Съжалявам, че те притискам, но сама виждаш, че нямам избор.

Олга кимна умислено, но нищо не каза.

— Ако ми откажеш — продължи Лев, — ще продам пиячката, ще прибера печалбата и ще изчезна. Тогава ти оставаш сама. Ще ти пожелая късмет и ще се сбогуваме завинаги, без лоши чувства. Бих те разбрал.

— А ако кажа да?

— Отиваме веднага в полицията.

Последва дълго мълчание. Най-сетне Олга кимна.

— Добре тогава.

Лев се обърна, за да скрие лицето си. „Ти успя“, рече си той. „Седеше с нея в една стая с трупа на баща й и успя да си я върнеш. Куче такова.“

— Трябва да си сложа шапката — рече Олга. — А на тебе ти трябва чиста риза. Нали искаме да създадем благоприятно впечатление.

Добре. Значи наистина беше на негова страна.

Върнаха се в къщата и се приготвиха. Докато чакаше Олга, Лев позвъни в Бъфало Адвъртайзър и поиска да говори с редактора Питър Хойл. Секретарката попита по каква работа го търси.

— Предайте му, че аз съм онзи, когото издирват за убийството на Вялов.

След миг се чу лаещ глас.

— Хойл на телефона. Кой се обажда?

— Лев Пешков, зетят на Вялов.

— Къде сте?

Лев не отговори.

— Ако можете до половин час да пратите репортер на стълбите пред полицейския участък, ще направя изявление за вас.

— Там сме.

— Господин Хойл?

— Да?

— Пратете и фотограф — рече Лев и затвори.

Олга се настани до него в откритата предница на камиона и той подкара бързо към склада на Вялов на брега. Покрай стените бяха наредени кашони крадени цигари. В един от кабинетите отзад намериха счетоводителя на Вялов, Норман Найъл, и обичайната група разбойници. Лев знаеше, че Норман е нечестен, но прецизен. Седеше на стола на Вялов, зад неговото писалище.

Всички се удивиха при вида на Лев и Олга.

— Олга наследи бизнеса — рече Лев. — Отсега аз ще ръководя нещата.

Норман не помръдна от стола.

— Ще видим, ще видим.

Лев го изгледа свирепо и нищо не каза.

Норман отново заговори, този път не така наперено.

— Завещанието трябва да се легализира и прочие.

Лев поклати глава.

— Ако чакаме формалностите, няма да остане нищо. — Той посочи единия бияч. — Иля, върви в двора, погледни в камиона, върни се и кажи на Норман какво си видял.

Иля излезе. Лев обиколи писалището и застана до Норман. Двамата мълчаливо изчакаха Иля да се върне.

— Сто кашона „Канадиън клъб“. — Той сложи едно бутилка на масата. — Може да опитаме, да разберем истинско ли е.

— Ще въртя бизнеса с пиене, внесено от Канада. Забраната на алкохола е най-голямата възможност за печалба досега. Хората ще плащат каквото и да е за пиене. Ще натрупаме цяло състояние. Разкарай се от тоя стол, Норм.

— Не мисля така, момченце — отвърна Норман.

Лев измъкна пистолета си и удари Норман два пъти през лицето с дръжката. Норман изкрещя. Лев небрежно насочи пистолета към бандитите.