Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Пачаврата на Лев. Онази, която видяхме в парка. Марга.

Йосиф пламна.

— Певицата от_ Монте Карло_? И тя е родила дете от Лев?

Олга кимна и захлипа.

— Кучи сине — подхвана Йосиф.

— Нека всички опитаме да се успокоим — предложи Лев.

Йосиф се изправи.

— За Бога, мислех си, че съм ти дал урок.

Лев избута стола си назад и се изправи. Отдалечи се от Йосиф, протегнал отбранително ръце.

— Успокой се, Йосиф, просто се успокой.

— Не смей да ми казваш да се успокоя — отвърна Вялов. С изненадваща пъргавина той пристъпи напред и замахна с месестия си юмрук. Лев не беше достатъчно бърз и ударът се стовари високо върху скулата му. Адски го заболя и той залитна назад.

Олга грабна разплаканото дете и отстъпи към вратата.

— Престанете! — извика тя.

Йосиф замахна с лявата ръка.

Лев отдавна не беше участвал в бой, но беше израснал в петербургските бедняшки квартали и рефлексите му още действаха. Блокира удара на Йосиф, приближи се към него и почна да го удря в корема с две ръце. Йосиф издиша със свистене. После Лев почна да го налага в лицето с къси удари в носа, устата и очите.

Йосиф беше як мъж, побойник, обаче хората се бояха прекалено много от него и не му отвръщаха. Така че той отдавна не се беше защитавал. Олюля се и вдигна ръце в безуспешен опит да се предпази от ударите на Лев.

Уличните инстинкти на Лев не му даваха да спре, докато противникът му стои на краката си, и той продължи да бие Йосиф по лицето и по тялото, докато старият не се прекатури през един стол и не падна на килима.

Лена, майката на Олга, се втурна в трапезарията, изпищя и коленичи до мъжа си. Полина и готвачката уплашени застанаха на кухненския праг. Лицето на Йосиф беше наранено и кървеше, но той се надигна на лакът и избута Лена. Помъчи се да стане, ала извика и падна отново.

Кожата му посивя и той спря да диша.

— Иисусе Христе — продума Лев.

— Йосифе, Йосифе, отвори очи! — заизвива Лена.

Лев попипа гърдите му. Сърцето не биеше. Хвана китката му, но и там не долови пулс.

„Сега вече съм в беда“, рече си той.

Изправи се и нареди:

— Полина, повикай линейка.

Бавачката излезе и грабна телефона.

Лев се взираше в тялото. Налагаше му се бързо да вземе важно решение. Да остане тук, да твърди, че е невинен, да се престори на опечален и да опита да се измъкне? Не. Шансовете му бяха прекалено малки.

Трябваше да замине.

Изтича горе и съблече ризата си. Беше се върнал от войната с много злато, натрупано от продажбата на уиски на казаците. Обърна го в малко над пет хиляди долара, натъпка банкнотите в колан за носене на пари и го залепи отдолу на едно чекмедже. Сега препаса колана и отново облече ризата и сакото си.

Отгоре облече палто. Върху гардероба му, в една стара платнена торба, лежеше неговият офицерски полуавтоматичен Колт , калибър 45, модел от 1911 година. Натика го в джоба на палтото. Метна в торбата кутия с патрони и някакво бельо и слезе.

В трапезарията, Лена беше подложила възглавница под главата на Йосиф, но той изглеждаше съвършено мъртъв. Олга говореше по телефона.

— Побързайте, моля ви, мисля, че той ще умре!

„Закъсняла си, милинка“, помисли Лев.

— Линейката ще се забави — рече той. — Отивам да доведа доктор Шуорц.

Никой не го попита защо носи торба.

Влезе в гаража и запали Пакарда на Йосиф. Излезе от имота и тръгна на север.

Нямаше да доведе доктор Шуорц.

Отправи се към Канада.

Лев шофираше бързо. Когато северните предградия на Бъфало останаха зад него, той се помъчи да прецени с колко време разполага. Екипът от линейката несъмнено щеше да се обади на полицията. Щом полицаите пристигнеха, щяха да установят, че Йосиф Вялов е умрял при юмручен бой. Олга нямаше да се поколебае да им съобщи кой е повалил баща й — и да не беше мразила Лев досега, вече щеше да го ненавижда. И от този момент щеше да започне издирването на Лев за убийство.

Обикновено в гаража на Вялов имаше три коли: неговият Пакард, Форд модел Т на Лев и един син Хъдсън, ползван от биячите на Йосиф. На ченгетата нямаше да им отнеме много време да заключат, че Лев е заминал с колата на Вялов. Той изчисли, че до един час ще почнат да я търсят.

Няколко пъти беше пътувал с Марга до Канада. До Торонто имаше само сто мили, три часа път с бърза кола. Двамата обичаха да се регистрират в някой хотел като господин и госпожа Питърс и да се разхождат нагиздени из града, без да се тревожат, че може да ги види някой, който ще каже на Йосиф Вялов. Лев нямаше американски паспорт, но знаеше няколко места, където няма гранични постове.