Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Имаше нещо пакостливо у доктор Хелман. Всичко, което казваше, беше предизвикателно. Очевидно имаше нужда да провери колко струва кандидатът за ръката на дъщеря му. Гас отговори:

— Но в края на обиколката президентът ще е обяснил на американския народ, че светът се нуждае от Обществото на народите, за да е сигурно, че повече няма да водим война като тази, която току-що завърши.

— Моля се да си прав.

— Ако трябва сложните политически въпроси да се обясняват на обикновените хора, няма по-добър от Уилсън.

С десерта сервираха шампанско.

— Преди да започнем, бих искал да кажа нещо — рече Гас. Родителите му се учудиха, понеже той никога не произнасяше речи. — Доктор Хелман, госпожо Хелман, вие знаете, че обичам дъщеря ви, която е най-прекрасното момиче на света. Старомодно е, но бих искал да помоля за вашето разрешение — тук Гас извади от джоба си кожена кутийка — за вашето разрешение да й предложа този годежен пръстен.

Той отвори кутийката. Вътре имаше златен пръстен с еднокаратов диамант. Не беше пищен, но диамантът беше в най-желания чисто бял цвят, обработен в овална форма, и изглеждаше приказно.

Роза пое шумно дъх.

Доктор Хелман и съпругата му се спогледаха и се усмихнаха.

— Имаш нашето разрешение.

Гас заобиколи масата и коленичи край стола на Роза.

— Скъпа Роза, ще се омъжиш ли за мен? — попита той.

— О, да, обични ми Гас. Още утре, ако поискаш.

Гас извади пръстена и го сложи на пръста й.

— Благодаря ти — рече той.

Майка му заплака.

Гас беше в президентския влак, който потегли от Юниън стейшън във Вашингтон в седем вечерта в сряда, трети септември. Уилсън беше облечен в син блейзър и бели панталони и носеше сламена шапка. Съпругата му Едит пътуваше с него, а също и личният му лекар Кари Травърс Грейсън. Във влака бяха и двадесет и двама вестникарски репортери, в това число и Роза Хелмън.

Гас беше уверен, че Уилсън ще спечели тази битка. Пряката връзка с избирателите винаги го радваше. Пък и той спечели войната, нали?

През нощта влакът стигна до Кълъмбъс, в щата Охайо, където президентът произнесе първата реч от обиколката. От Кълъмбъс продължи — с кратки спирания — към Индианаполис, където вечерта говори пред двадесет хиляди души.

Ала в края на първия ден Гас почна да се обезсърчава. Уилсън говори слабо. Гласът му беше сипкав. Използваше бележки — а той винаги се представяше по-добре без бележки — и когато навлезе в подробностите на мирния договор, който така занимаваше всички в Париж, Уилсън взе да говори несвързано и загуби вниманието на публиката. Гас знаеше, че президентът страда от тежко главоболие, толкова тежко, че понякога зрението му се замъгляваше.

Гас направо се поболяваше от тревога. Не само защото неговият приятел и наставник беше болен. Заложено беше нещо по-голямо. Бъдещето на Америка и на света зависеше от следващите няколко седмици. Само личната отдаденост на Уилсън можеше да спаси Обществото на народите от неговите противници с ограничени умове.

След вечеря Гас отиде в спалното купе на Роза. Тя беше единствената дама сред репортерите и разполагаше със свое купе. Беше почти толкова запалена по Обществото, колкото Гас, но сега рече:

— Трудно е да намери човек какво положително да каже за днешния ден.

Полежаха на леглото й, целуваха се и се галеха, после си пожелаха лека нощ и се разделиха. Сватбата им беше насрочена за октомври, след президентската обиколка. Гас би желал това да стане по-скоро, но родителите искаха време за подготовка. Пък и майката на Гас беше промърморила мрачно нещо относно това, че е непристойно да се бърза, затова той се предаде.

Уилсън се стараеше да подобри речта си и тракаше по старата пишеща машина Ъндъруд , докато безкрайните равнини на Средния Запад се изнизваха край прозорците на влака. През следващите няколко дни се представи по-добре. Гас му предложи да опита да представи мирния договор като важен за всеки град. Така в Сейнт Луис Уилсън каза на деловите хора, че договорът е необходим за оживяването на световната търговия. В Омаха обясни, че без договора светът ще прилича на община с неуредени поземлени права, където всеки стопанин седи на оградата с пушка в ръка. Вместо да дава дълги обяснения, Уилсън печелеше с изразяване на основните положения на договора с прости изречения.

Освен това Гас предложи на президента да се обърне към чувствата на хората. „Не става дума само за политиката“, рече той, „а за чувствата, които те изпитват към своята родина.“ В Кълъмбъс Уилсън говори за момчетата в униформа. В Сиукс Фолс каза, че иска да възмезди загубата на майките, чиито синове са загинали на бойното поле. Президентът рядко изпадаше до цинизъм, но в Канзас сити, града на жлъчния сенатор Рийд, той сравни своите опоненти с болшевиките. И отново, и отново повтаряше посланието, че ако Обществото на народите се провали, ще има нова война.