Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Да. Ще дойда. Разбира се, че ще дойда.

Валтер не беше така убеден.

— Напълно сигурна ли си, че това искаш?

Тя кимна.

— Помниш ли Рут от Библията?

— Разбира се. Защо?

През последните седмици Мод чете няколко пъти Книгата Рут и сега повтори думите, които така я бяха развълнували.

— „Където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог; и дето умреш ти…“ — Мод замълча, защото гърлото й се сви. После с мъка преглътна и довърши. — „И дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана.“

Валтер се усмихваше, но в очите му имаше сълзи.

— Благодаря ти.

— Обичам те — каза Мод. — Кога тръгва влакът?

Гас и Роза се завърнаха във Вашингтон едновременно с президента. Уредиха през август и двамата да вземат отпуск и да се приберат в Бъфало. В деня след пристигането им, Гас представи Роза на родителите си.

Беше нервен. Отчаяно искаше майка му да хареса Роза. Но мама имаше прекалено високо мнение относно привлекателността на своя син за жените. Намираше недостатъци на всички момичета, които той изобщо споменеше някога. Нито една не беше достатъчно добра, особено като положение в обществото. Ако Гас поискаше да се ожени за дъщерята на английския крал, мама сигурно щеше да попита: „Нима не можеш да си намериш хубаво американско момиче от добро семейство?“

— Първото нещо, което ще забележиш в нея, майко, е, че е много хубава — рече Гас на закуска. — После ще видиш, че има само едно око. След няколко минути ще установиш, че е много умна. А когато я опознаеш добре, ще разбереш, че тя е най-прекрасната млада жена в целия свят.

— Сигурна съм, че ще бъде така — отговори майка му с привичната си смайваща неискреност. — Кои са нейните родители?

Роза дойде следобед, докато майката на Гас подремваше, а баща му още беше в града. Гас я разведе из къщата и градините.

— Нали знаеш, че моят произход е по-скромен? — попита тя притеснено.

— Съвсем скоро ще свикнеш — отговори Гас. — Пък и двамата с теб няма да живеем сред такъв разкош. Но можем да си купим елегантна малка къща във Вашингтон.

Поиграха тенис. Мачът беше неравнопоставен — Гас със своите дълги крайници беше прекалено добър за нея, а и тя погрешно преценяваше разстоянието. Но Роза отговаряше решително, бореше се за всяка топка и спечели няколко гейма. А в бялата рокля за тенис с дължина до средата на прасеца, както беше модата, тя беше толкова привлекателна, че на Гас му се налагаше доста да се постарае, за да се съсредоточи върху ударите.

Прибраха се за чай, блеснали от пот.

— Събери всичката си търпимост и добронамереност — рече Гас пред вратата на салона. — Майка може да се държи ужасно снобски.

Но майка се държа възможно най-добре. Целуна Роза и каза:

— В какво прекрасно здраве изглеждате и двамата, поруменели от играта. Госпожице Хелман, много се радвам да се запознаем и се надявам, че ще станем приятелки.

— Много сте мила — отвърна Роза. — За мен ще е привилегия да бъда Ваша приятелка.

Майка остана доволна от комплимента. Знаеше, че е важна дама в обществото в Бъфало и смяташе, че е уместно младите жени да се отнасят почтително към нея. Роза в миг беше разбрала това. „Умно момиче“, рече си Гас. „И щедро при това, като се има предвид, че в сърцето си ненавижда всяка власт.“

— Познавам Вашия брат, Фриц Хелман — каза майка. Фриц свиреше на цигулка в симфоничния оркестър в града. Майка беше в управата на оркестъра. — Талантът му е чудесен.

— Благодаря. Ние много се гордеем с него.

Майка подхвана лек разговор, а Роза я остави да води. Гас не можеше да не си спомни как по-рано беше довел друго момиче, за което искаше да се ожени — Олга Вялова. Тогава майка му се държа другояче: беше любезна и гостоприемна, но Гас знаеше, че не е искрена. А днес явно беше.

Предния ден беше я разпитал за семейство Вялови. Лев Пешков бил пратен в Сибир като преводач към армията. Олга не посещавала много светски събития и явно била отдадена на отглеждането на детето. Йосиф призовавал бащата на Гас, сенатора, за по-голяма военна помощ за Белите.

— Явно е на мнение, че болшевиките ще се отразят зле на делата на фамилията Вялови в Петроград — каза майка.

— Това е най-хубавото нещо, което съм чувал за болшевиките — отбеляза Гас.

След чая отидоха да се преоблекат. Гас се вълнуваше от мисълта как Роза се къпе в съседната стая. Никога не я беше виждал гола. Двамата бяха прекарали доста страстни часове в нейната хотелска стая в Париж, но не се бяха любили.