Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Няма! — провикна се някой.

— Ето защо се върнах. Дните на Пърсивал Джоунс като депутат за Абъроуен почти свършиха. — Последваха нови аплодисменти.

— Искам да видя, че в Камарата на общините ни представлява лейбърист! — Били срещна погледа на баща си: той сияеше. — Благодаря ви за прекрасното посрещане.

Били слезе от стола. Съгражданите му заръкопляскаха въодушевено.

— Хубава реч, Били — каза Томи Грифитс. — Но кой ще е този лейбъристки депутат?

— Томи, момчето ми, ще ти кажа нещо. Познай от три пъти.

През тази година философът Бъртранд Ръсел посети Русия и написа книжка със заглавието Практика и теория на болшевизма . Та тази книжка едва не причини развода на семейство Лекуит.

Ръсел пишеше категорично против болшевиките. А по-лошото беше, че той ги осъждаше от гледна точка на левицата. За разлика от консервативните критици на болшевишкия режим, той не твърдеше, че руският народ нямал право да свали своя цар, да раздаде земите на аристокрацията на селяните и да управлява фабриките. Напротив, Ръсел одобряваше всичко това. Той не нападаше болшевиките за това, че идеалите им са неправилни, а за това, че имат правилни идеали, но не ги следват. Ето защо заключенията му не можеха да бъдат подминати като пропаганда.

Бърни пръв прочете книгата. Като библиотекар, той се ужасяваше от драскането в книгите, ала сега направи изключение. Обезобрази страниците с ядни коментари, подчерта някои изречения и написа „Глупости!“ или „Слаб аргумент!“ с молив в полетата.

Етел я прочете, докато кърмеше бебето, вече на малко повече от годинка. Нарекоха момиченцето Милдред, но винаги го съкращаваха на Мили. Голямата Милдред се беше преместила в Абъроуен с Били и вече беше бременна с първото им дете. Компанията й липсваше на Етел, която все пак беше доволна, че може да ползва и стаите на втория етаж. Малката Мили имаше къдрава косица и — вече — закачлив блясък в очите, който напомняше на всички за Етел.

Етел хареса книгата. Ръсел беше остроумен автор. С аристократично безгрижие беше поискал интервю от Ленин и беше прекарал час с великия мъж. Разговаряха на английски. Ленин казал, че лорд Нортиклиф е най-добрият му пропагандист — ужасяващите истории в Дейли мейл как русите ограбват аристокрацията можели да подплашат буржоазията, но щели да имат противоположен ефект върху работническата класа.

Но Ръсел показваше, че болшевиките са напълно недемократични. „Диктатурата на пролетариата е истинска диктатура“, пишеше той, „но управляват интелектуалци от средната класа като Ленин и Троцки, подпомагани единствено от онези пролетарии, които са съгласни с тях.“

— Мисля, че това е много тревожно — каза Етел, когато остави книгата.

— Бъртранд Ръсел е аристократ! — ядоса се Бърни. — Той е трети граф!

— Това не означава, че греши. — Мили спря да суче и заспа. Етел погали нежната й бузка с върха на пръста си. — Ръсел е социалист. Оплаква се, че болшевиките не прилагат социализма.

— Как може да твърди това? Аристокрацията беше смазана.

— Смазан беше и опозиционният печат.

— Временна необходимост…

— Колко временна? Руската революция вече е на три години!

— Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата.

— Пише, че има произволни арести и екзекуции, а тайната полиция е по-могъща сега, отколкото беше по времето на царя.

— Но полицията действа срещу контрареволюционерите, а не срещу социалистите.

— Социализмът означава свобода, дори за контрареволюционерите.

— Не означава!

— За мен означава.

Високите гласове събудиха Мили. Тя долови гнева в стаята и заплака.

— Ето сега — възмути се Етел. — Виж какво направи.

Григорий се върна от участието си в Гражданската война и заживя с Катерина, Владимир и Анна в техния удобен апартамент от правителствените жилища в стария Кремъл. За неговия вкус домът беше прекалено удобен. Цялата страна страдаше от недостиг на храна и гориво, докато в кремълските магазини имаше изобилие от стоки. Комплексът разполагаше с три ресторанта, където готвачите бяха френски възпитаници, и за раздразнение на Григорий келнерите потракваха почтително с токове пред болшевиките, както пред старата аристокрация. Катерина оставяше децата в забавачката и отиваше на фризьор. Вечер членовете на Централния комитет отиваха на опера в коли с шофьори.

— Надявам се, че не се превръщаме в новата аристокрация — каза Григорий на Катерина една нощ в леглото.