Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Пешков се върна с отчайващ разказ. Червените атакували масирано от юг и ударили прекалено изнесения напред ляв фланг на настъпващата армия на Колчак. За да не допусне войската му да бъде разделена на две, местният командир на белите, генерал Белов, им наредил да отстъпят и да се прегрупират.

След няколко минути доведоха за разпит един дезертьор от червените — полковник при царя. Думите му сащисаха Фиц. Според него червените били изненадани от офанзивата на Колчак, но бързо се прегрупирали и възстановили снабдяването си. Троцки заявил, че Червената армия трябва да настъпи на изток.

— Според Троцки, ако червените се поколебаят, съюзниците ще признаят Колчак като върховен водач; сторят ли го, ще наводнят Сибир с войски и оръжие.

Точно на това се надяваше Фиц. Със силния си акцент попита на руски:

— И какво е направил Троцки?

Отговорът дойде бързо и Фиц не можа да разбере, докато не чу превода на Пешков.

— Троцки е призовал извънредни набори от болшевишката партия и профсъюзите. Реакцията е била изключителна. Новгородският областен комитет на партията е мобилизирал половината си членове!

Фиц опита да си представи Колчак да предизвика подобна реакция сред своите хора. Нямаше да се получи.

Върна се в щаба си, за да си приготви багажа. За малко да не успее — Приятелите се измъкнаха направо на косъм пред червените, а неколцина души направо бяха изоставени. Към вечерта армията на Колчак бе в пълно отстъпление, а Фиц се връщаше с влака към Уралските планини.

След два дни отново беше в зданието на търговската гимназия в Уфа.

В течение на тези два дни настроението на Фиц стана отвратително. Гневът направо го разкъсваше. Беше воювал пет години и разпознаваше обратите — познаваше признаците. Руската гражданска война можеше да се смята за приключила.

Просто белите бяха твърде слаби. Революционерите щяха да победят. Нищо освен нахлуване на съюзниците не можеше да промени това — и то нямаше да се осъществи. Чърчил имаше достатъчно неприятности заради малкото неща, които вършеше. Били Уилямс и Етел работеха за това необходимата помощ никога да не бъде изпратена.

Мъри му донесе чувала с писмата.

— Поискахте да прегледате писмата на войниците за дома, сър — каза той с нотка на неодобрение в гласа.

Фиц пренебрегна скрупулите на Мъри и отвори чувала. Търсеше писмо от сержант Уилямс. Някой поне можеше да бъде наказан за тази катастрофа.

Намери каквото търсеше. Писмото на сержант Уилямс бе адресирано до Е. Уилямс, с моминското й име — явно се боеше, че името й по мъж ще привлече внимание към изменническото му писмо.

Фиц го прочете. Почеркът на Били бе едър и уверен. На пръв поглед текстът изглеждаше безобиден, просто малко странен. Но Фиц беше работил в Стая 40 и разбираше от кодове. Залови се да разбие този.

— По един друг въпрос, сър — обади се Мъри, — виждали ли сте американския преводач Пешков през последните ден-два?

— Не съм — отговори Фиц. — Какво е станало с него?

— Явно сме го загубили, сър.

Троцки усещаше огромна умора, ала не беше обезсърчен. Напрежението по лицето му не намаляваше светлината на надеждата в очите му. Григорий с възхита отбеляза, че Троцки се крепи на непоклатимата вяра в нещата, които прави. „Всички притежават тази вяра“, рече си той, „и Ленин, и Сталин. Всеки беше уверен, че знае правилното решение, какъвто и да беше проблемът — от поземлената реформа до военната тактика.“

Григорий не беше такъв. Заедно с Троцки се стараеше да измисли най-подходящия отговор на действията на белите, обаче никога нямаше усещането, че са взели правилното решение, преди да узнае резултата. Навярно за това Троцки беше известен в целия свят, а Григорий беше просто поредният комисар.

Както неведнъж досега, той седеше в личния влак на Троцки, а на масата пред него лежеше карта на Русия.

— Надали е нужно да се тревожим за контрареволюционерите на север — рече Троцки.

— Според нашето разузнаване има вълнения сред британските войници и моряци там — съгласи се Григорий.

— При това загубиха всяка надежда да се свържат с Колчак. Войските му бягат с всички сили обратно в Сибир. Можем да ги последваме отвъд Урал, но според мен имаме по-важна работа другаде.

— На запад ли?

— Там е достатъчно зле. Белите са подкрепяни от реакционерите националисти в Латвия, Литва и Естония. Колчак назначи Юденич за главнокомандващ там. Той има и поддръжката на една британска флотилия, която държи нашите кораби затворени в Кронщад. Но за юга се тревожа още повече.