Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Роза подаде ръка и двамата се разделиха приятелски.

— Благодаря ти за прекрасната вечер — каза тя официално.

— За мен беше голямо удоволствие. Лека нощ.

— Лека нощ — отговори Роза, обърна се и изчезна във фоайето на хотела.

Щом снегът се стопи и твърдата като камък руска земя се превърна във влажна кал, белите армии се хвърлиха устремно, за да освободят страната си от бича на болшевизма. Стохилядната войска на адмирал Колчак, отчасти снабдена с британски униформи и оръжие, изненадващо настъпи от Сибир и нападна червените на фронт с протежение седемстотин мили от север на юг.

Фиц следваше белите на няколко мили. Той командваше абъроуенци, малко канадци и неколцина преводачи. Работата му беше да подсилва Колчак и да се грижи за съобщенията, разузнаването и снабдяването.

Фиц имаше големи надежди. Можеше и да има трудности, но бе немислимо Ленин и Троцки да бъдат оставени да обсебят Русия.

В началото на март се намираше в градчето Уфа, от европейската страна на Уралските планини, и преглеждаше наръч британски вестници от миналата седмица. Новините от Лондон бяха противоречиви. Фиц се зарадва, че Лойд Джордж е назначил Уинстън Чърчил за военен министър. Уинстън бе най-енергичният поддръжник на намесата в Русия сред водещите политици. Някои от вестниците обаче бяха на противната страна. Фиц не се изненада от Дейли Хералд и Ню Стейтсмън , които според него и без това си бяха повече или по-малко болшевишки издания. Но дори и консервативният Дейли Експрес имаше заглавие: „Да се изтеглим от Русия“.

За съжаление те разполагаха и с точните подробности на случващото се. Знаеха даже, че британците са помогнали на Колчак с преврата, който премахна директорията и го направи върховен водач. Откъде ли се сдобиваха с информация? Той вдигна поглед от вестника. Беше разквартируван в сградата на търговската гимназия в града и адютантът му седеше на отсрещното бюро.

— Мъри — каза той. — При следващата пратка с писма от нашите хора за дома, донесете я най-напред при мен.

Това не беше обичайно и Мъри доби несигурен вид.

— Сър?

Фиц си каза, че е по-добре да обясни.

— Подозирам, че оттук може да изтича информация. Цензорът трябва да е дремал, докато е работил.

— Може би смятат, че могат да се отпуснат, след като войната в Европа е свършила.

— Несъмнено. Както и да е, искам да проверя дали течът е в нашата отсечка на тръбата.

На последната страница на вестника имаше снимка на жената начело на кампанията „Долу ръцете от Русия“. За свое смайване Фиц видя, че това е Етел. Беше прислужница в Тай Гуин, но според Експрес в момента била генерален секретар на Националния профсъюз на текстилните работници.

Оттогава беше спал с много жени — последно в Омск с една смайващо красива руска блондинка, отегчената любовница на дебел генерал, който бе твърде пиян и мързелив, за да спи с нея. Но Етел сияеше в паметта му. Чудеше се какво ли беше детето й. Фиц вероятно имаше половин дузина извънбрачни деца по целия свят, но синът на Етел бе единственото, за което знаеше със сигурност.

И тя подклаждаше протестите срещу намесата в Русия. Сега Фиц знаеше откъде идва информацията — проклетият й брат бе сержант в Приятелите от Абъроуен. Винаги създаваше неприятности и Фиц не се и съмняваше, че осведомява Етел. „Е“, рече си Фиц, „ще го пипна, и тогава ще има да плаща за доста неща.“

През следващите няколко седмици белите напредваха и гонеха пред себе си изненаданите червени, които бяха смятали правителството в Сибир за бита карта. Ако частите на Колчак можеха да се свържат със съюзниците си в Архангелск на север и с Доброволческата армия на Деникин на юг, щяха да изградят извит с острието навътре полукръг, хиляда мили дълъг ятаган, който щеше да се понесе неудържимо към Москва.

И тогава, в края на април, червените контраатакуваха.

Тогава Фиц беше в Бугуруслан, западнало градче в гористата област на около стотина мили източно от Волга. Няколкото разнебитени каменни църкви и административни сгради стърчаха над покривите на ниските дървени къщи като бурени на бунище. Фиц седеше в широка стая в кметството заедно с разузнавателния отдел и преглеждаше отчетите от разпитите на военнопленници. Нямаше представа, че нещо не е наред, докато не погледна през прозореца и не видя парцаливите войници от армията на Колчак, хукнали по главната градска улица не накъдето трябва. Той изпрати един американски преводач, Лев Пешков, да разпита отстъпващите хора.