Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Простете пределната ми откровеност — подхвана Сесил. — Френската делегация изглежда твърди, че напълно ще отхвърли Обществото, което може да не е толкова силно, колкото Франция се е надявала. Позволете да изтъкна съвсем открито, че в такъв случай почти сигурно ще се създаде двустранен съюз между Великобритания и Съединените щати, който няма да предложи нищо на Франция.

Гас скри усмивката си. „Каза им го“, помисли той.

Потресеният Буржоа оттегли възражението си.

Уилсън отправи на Сесил един благодарен поглед над масата.

Японският делегат, барон Макино, поиска думата. Уилсън кимна и си погледна часовника.

Макино се позова на вече одобрената клауза, която гарантираше религиозната свобода. Искаше да се включи и поправка в смисъл, че всички членове на Обществото ще имат еднакво отношение към гражданите, без расова дискриминация.

Лицето на Уилсън застина.

Дори и в превод, речта на Макино беше изразителна. „Различните раси се сражаваха рамо до рамо във войната“, изтъкна баронът.

— Създаде се взаимна симпатия и благодарност — рече баронът. — Обществото щеше да представлява едно голямо семейство на народите. И те щяха да се отнасят едни с други като с равни, нали?

Гас се разтревожи, ала не се изненада. От седмица или две японците говореха за това. Това доведе до уплаха в Австралия и Калифорния, чиито жители искаха японците да стоят по-далеч от земите им. Смути се и Уилсън, който нито за миг не би помислил, че американските негри са му равни. А най-много се ядосаха британците, които управляваха недемократично стотици милиони хора от разни раси и не искаха поданиците да решат, че са толкова добри, колкото белите им господари.

Отново отговори Сесил.

— Уви, това е една във висша степен противоречива материя — рече той и Гас почти беше готов да повярва в тъгата му. — Самото допускане, че може да се обсъди, вече предизвика спорове.

Около масата се разнесе мърморене в знак на съгласие. Сесил продължи.

— Вместо да отлагаме договарянето на проектоустава, навярно ние би трябвало да отложим обсъждането на, ах, расовата дискриминация за по-късна дата.

Гръцкият министър-председател каза:

— Целият въпрос за религиозната свобода също е сложен. Може би засега трябва да го пропуснем.

— Моето правителство никога досега не е подписвало договор, който не се позовава на Бога! — рече португалският делегат.

Сесил, дълбоко религиозен човек, отговори:

— Може би този път всички ние трябва да рискуваме.

Разнесе се смях и Уилсън заключи с явно облекчение:

— Ако сме съгласни по това, да продължим напред.

На другия ден Уилсън отиде във френското външно министерство на Ке д’Орсе и прочете проекта пред пленарното заседание на мирната конференция в прочутата Зала с часовниците, под огромните полилеи, които приличаха на сталактити в арктическа пещера. Вечерта замина за Америка. Беше петък и Гас отиде на танци.

Париж по тъмно беше град на забавленията. Храната все още беше оскъдна, но изглежда алкохолът беше в изобилие. Младите мъже оставяха вратите на хотелските си стаи отворени, та да могат сестрите от Червения кръст да се отбиват, ако имат нужда от компания. Общоприетото приличие като че беше изоставено. Хората не се стараеха да прикриват любовните си афери. Женствени мъже изоставяха престорената мъжественост. При Ларю стана лесбийски ресторант. Говореше се, че недостигът на въглища е мит, измислен от французите, та всички да се топлят нощем, като спят с приятелите си.

Всичко беше скъпо, но Гас имаше пари. Имаше и други предимства — познаваше града и говореше френски. Отиде да гледа състезанията в Сен Клу, „Бохеми“ в операта и дръзкия мюзикъл „Фи Фи“. Канеха го на всички увеселения, понеже беше приближен на президента.

Установи, че прекарва все повече време с Роза Хелман. Трябваше да е внимателен при разговорите с нея и да й казва само неща, които с радост би прочел в печата. Дискретността вече му беше станала навик. Роза беше сред най-умните хора, които той познаваше. Харесваше я и само толкова. Тя винаги беше готова да излезе с него, но кой репортер би отказал поканата на един сътрудник на президента? Гас не можеше да я вземе за ръка или да я целуне за лека нощ, за да не създаде у нея впечатлението, че се възползва от положението си на човек, комуто тя не може да откаже, за да не го обиди.

Срещнаха се в Риц , за да пийнат коктейли.

— Какво е коктейл? — попита Роза.