Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Твърд алкохол, направен така, че да изглежда по-прилично. Модерно е, уверявам те.

Роза също беше модерна. Косите й бяха късо подстригани. Носеше шапка клош, която се спускаше над ушите й като каска на немски войник. Извивките и корсетите вече не бяха на мода и роклята на Роза падаше на дипли от раменете към удивително ниско скроената талия. Дрехата криеше формите й, ала странно караше Гас да се замисля за тялото отдолу. Роза беше и с червило и пудра, което европейките все още смятаха за дръзко.

Двамата изпиха по едно мартини и си тръгнаха. Привлякоха доста погледи, минавайки през дългото фоайе на Риц — високият мъж с голяма глава и неговата дребна едноока дама, той с фрак и бяла папийонка, а тя в сребристосиня коприна. Взеха такси до хотел Мажестик , където в съботните вечери британците устройваха танцови забави. Всички ходеха там.

Балната зала беше препълнена. Млади сътрудници от делегациите, журналисти от цял свят и върнали се от окопите войници „джазираха“ с медицински сестри и машинописки. Роза научи Гас да танцува фокстрот, после го остави и затанцува с един тъмноок хубавец от гръцката делегация.

Обзет от ревност, Гас тръгна из залата да побъбри с познатите си. Натъкна се на лейди Мод Фицхърбърт, облечена в пурпурна рокля и с остри обувки на краката.

— Здравейте! — изненадано възкликна той.

Мод видимо се радваше на срещата и отвърна:

— Изглеждате добре.

— Късметлия съм. Останах цял.

— Почти — рече Мод и докосна белега на лицето му.

— Само драскотина. Ще танцуваме ли?

Гас я взе в ръце. Беше слаба — той усещаше костите й под роклята. Танцуваха валса „Колебание“.

— Как е Фиц? — попита Гас.

— Според мен е добре. В Русия е. Предполагам, че не бива да го казвам, но това е обществена тайна.

— Забелязах, че британските вестници пишат „Долу ръцете от Русия“.

— Кампанията се води от една жена, която сте виждали в Тай Гуин, Етел Уилямс, сега Лекуит.

— Не я помня.

— Беше икономка.

— Боже мили!

— Тя се превръща в сила в британската политика.

— Колко се е променил светът.

Мод притегли Гас към себе си и сниши глас.

— Не очаквам да имате някакви новини от Валтер?

Гас си спомни немския офицер в Шато-Тиери, който му се беше видял познат, ала далеч не беше сигурен, че е Валтер. Затова отговори:

— Никакви. Съжалявам. Сигурно Ви е тежко.

— От Германия не идва никаква информация и на никого не се позволява да отиде там!

— Опасявам се, че може да се наложи да почакате до подписването на мирния договор.

— И кога ще стане това?

Гас не знаеше.

— Уставът на Обществото на народите е почти готов, обаче са твърде далеч от разбирателство по обема на германските репарации.

— Колко глупаво — горчиво рече Мод. — За нас е нужно германците да добруват, за да могат британските фабрики да им продават автомобили и печки, и прахосмукачки. Ако съсипем стопанството им, Германия ще се болшевизира.

— Хората искат отмъщение.

— Помните ли четиринадесета година? Валтер не искаше война. Както и повечето германци. Страната обаче не беше демократична. Генералите подтикнаха кайзера. А когато Русия мобилизира армията си, те вече нямаха избор.

— Помня, разбира се. Но повечето хора не помнят.

Танцът свърши и се появи Роза Хелман. Гас запозна двете дами. Те поговориха малко, обаче Роза се държеше непривично скучно и Мод ги остави.

— Тази рокля струва цяло състояние — намусено съобщи Роза. — Тя е на Жана Ланвен.

Гас беше изумен.

— Не хареса ли Мод?

— Е, ти явно я харесваш.

— Какво искаш да кажеш?

— Танцувахте доста близо един до друг.

Роза не знаеше за Валтер. Въпреки това на Гас му стана неприятно от това неоснователно обвинение, че флиртува.

— Тя искаше да разговаряме за нещо твърде поверително — рече той с леко раздразнение.

— Обзалагам се, че е искала.

— Не знам защо се държиш така. Ти тръгна с онзи мазен грък.

— Той е много хубав и никак не е мазен. Защо да не танцувам с други мъже? Не е като да си влюбен в мен.

Гас я гледаше настойчиво.

— О — продума той. — Божичко. — Изведнъж се почувства объркан и несигурен.

— Сега пък какво има?

— Струва ми се, че току-що осъзнах нещо.

— Ще ми кажеш ли какво?

— Предполагам, че трябва — отговори Гас с треперлив глас. После млъкна.

Тя го почака малко, после нетърпеливо каза:

— Е?

— Влюбен съм в теб.

Тя мълчаливо отвърна на погледа му. Мина доста време, преди да попита: