Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Не знам обаче спасихме ли света — продължи Гас. — Загиналите французи, британци и руси са много повече от американците. Но ние наклонихме везните. Това трябва да означава нещо.

Роза поклати глава и тръсна тъмните си къдрици.

— Не съм съгласна. Войната свърши и европейците повече нямат нужда от нас.

— Лойд Джордж например е на мнение, че американската военна сила не бива да се пренебрегва.

— Следователно Лойд Джордж греши — отвърна Роза. Гас се изненадваше, че една жена говори толкова твърдо по подобен въпрос. — Да речем, че французите и британците просто откажат да следват Уилсън. Той ще използва ли армията, за да наложи идеите си? Не. А даже и да поиска, републиканският Конгрес няма да му позволи.

— Ние имаме икономическа и финансова сила.

— Със сигурност е вярно, че страните от Антантата имат огромни дългове към нас. Ала не знам какъв лост ни предоставят тези дългове. Както се казва, ако дължиш на банката сто долара, то ти си в нейните ръце, но ако дължиш на банката един милион долара, то тя е в твоите ръце.

Гас почна да разбира, че задачата на Уилсън може да се окаже по-трудна, отколкото си беше представял.

— А общественото мнение? Ти видя как приеха Уилсън в Брест. В цяла Европа хората очакват от него да създаде мирен свят.

— Това е и най-силната му карта. Хората са изнурени от кланетата. Те призовават „Никога вече“. Само се надявам Уилсън да е в състояние да им даде каквото искат.

Върнаха се в купетата си и си пожелаха лека нощ. Гас дълго лежа буден и мисли за Роза и нещата, които тя каза. Наистина беше най-умната жена, която той познаваше. Беше и красива. Човек някак си бързо забравяше за окото. В началото изглеждаше като ужасна деформация, но Гас скоро спря да го забелязва.

Ала Роза беше песимистка относно конференцията. При това всичко, казано от нея, беше вярно. Гас вече си даваше сметка, че на Уилсън му предстои борба. Радваше се, че е част от екипа на президента и беше решен да стори всичко по силите си, за да превърне идеалите му в реалност.

В малките часове на утрото Гас гледаше през прозореца, докато влакът вървеше на изток през Франция. Когато преминаваха през един град, той с изумление видя множество хора по пероните на гарата и по пътя край железопътната линия. Беше тъмно, но те се виждаха ясно на светлините на лампите. Бяха хиляди, мъже жени и деца. Нямаше приветствени възгласи. Хората стояха тихо. Гас видя, че мъжете и момчетата сваляха шапки, и този жест на уважение го трогна почти до сълзи. Хората бяха изчакали почти цяла нощ, за да видят как минава влакът, който носи надеждата на света.

Гласовете бяха преброени три дни след Коледа. Ет и Бърни Лекуит бяха в общината в Олдгейт, за да чуят резултатите — Бърни стоеше на трибуната, облечен в най-хубавия си костюм, а Ет седеше сред публиката.

Бърни загуби.

Той се държа стоически, ала Етел плака. За Бърни това беше краят на една мечта. Навярно мечтата му беше глупава, но загубата го нарани, а сърцето на Етел страдаше за него.

Либералният кандидат беше подкрепил коалицията на Лойд Джордж, затова за този район нямаше кандидат от Консервативната партия. И така консерваторите гласуваха за Либералната партия. Оказа се, че лейбъристите нямат сили да преодолеят тази комбинация.

Бърни поздрави победителя и слезе от трибуната. Лейбъристите имаха бутилка уиски и искаха да направят бдение, обаче Бърни и Етел се прибраха у дома.

— Не съм направен за това, Ет — рече Бърни, докато тя кипваше вода за какаото.

— Добра работа свърши. Проклетият Лойд Джордж ни надхитри.

Бърни поклати глава.

— Аз не съм водач. Аз съм по мисленето и планирането. Не веднъж опитах да говоря на хората така, както им говориш ти, да разпаля в тях ентусиазъм за нашата кауза, но така и не успях. Когато им говориш ти, хората те обикват. Това е разликата.

Етел знаеше, че той е прав.

На следващата сутрин вестниците показаха, че в цялата страна изборните резултати са като в Олдгейт. Коалицията спечели петстотин двадесет и пет от седемстотин и седем места — едно от най-големите мнозинства в историята на парламента. Хората бяха гласували за човека, който спечели войната.

За Етел това беше горчиво разочарование. Старците още управляваха страната. Политиците, които доведоха до смъртта на милиони, сега празнуваха, като да бяха направили нещо чудесно. А какво бяха постигнали? Болка, глад и разруха. Десет милиона мъже и момчета бяха убити напразно.