Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Ще разкарате ли германците оттук?

Бърни се стъписа. Помърмори малко под нос и после отговори:

— Ще направя онова, което е от полза за работника.

Мод се питаше какво би казал за работничката и предполагаше, че и Етел мисли същото. Бърни продължи:

— Но не виждам някакви действия против германците да са от първостепенно значение за Великобритания.

Това не се прие добре. Даже се чуха няколко освирквания.

— Но да се върнем на по-важните въпроси… — продължи Бърни.

От другия край на залата някой се провикна:

— Ами кайзера?

Бърни направи грешката да отвърне на репликата с въпрос.

— Какво за кайзера? Той абдикира.

— Трябва ли да бъде съден?

— Не разбирате ли — ядоса се Бърни, — че един съдебен процес означава на него да му се позволи да се защитава? Наистина ли искате да предоставите на германския император трибуна, от която той да заяви на целия свят, че е невинен?

„Убедителен довод“, рече си Мод. Но не това искаше да чуе публиката. Освиркването стана по-силно и се чуха викове „Обесете кайзера!“.

„Щом се разсърдят, британските гласоподаватели стават грозни“, помисли Мод, „поне мъжете“. Малко жени изобщо биха поискали да дойдат на подобно събрание.

— Ако бесим победените си противници, то ние сме варвари — каза Бърни.

— Ще накарате ли хуните да си платят? — викна отново съседът на Мод.

Това предизвика най-силен отклик. Няколко човека се разкрещяха „Накарайте хуните да платят!“.

— В разумни граници — подхвана Бърни, обаче не можа да продължи.

— Накарайте хуните да платят! — завикаха всички и в миг почнаха да скандират в унисон — Накарайте хуните да платят! Накарайте хуните да платят!

Мод стана и излезе.

Удроу Уилсън беше първият американски президент, който пътуваше извън страната по време на мандата си.

Отплава от Ню Йорк на четвърти декември. Девет дни по-късно Гас го очакваше на пристанището в Брест, в западния край на приличното на дръжка на тиган крайбрежие на Бретан. По обед мъглата се разсея и огря слънце — за пръв път от дни. В залива военни кораби от френския, британския и американския флот застанаха в почетен ред и между тях мина Джордж Вашингтон, транспортен кораб от американския военноморски флот. Прогърмя оръдеен салют и оркестърът засвири „Флаг, обсипан със звезди“.

За Гас това беше тържествен момент. Уилсън идваше тук, за да направи така, че никога повече да няма война като тази, която току-що завърши. Замисълът на неговите Четиринадесет точки и на Обществото на народите беше да променят завинаги начина, по който държавите разрешават конфликтите помежду си. Изключително висока амбиция. Нито един политик в цялата история на човешката цивилизация не си беше поставял подобна цел. Успееше ли, светът щеше да бъде обновен.

В три следобед първата дама, Едит Уилсън, мина по трапа, уловила под ръка генерал Пършинг. След тях вървеше президентът с цилиндър на главата.

Градът Брест посрещна Уилсън като герой-завоевател. По транспарантите се четеше Да живее Уилсън, защитникът на правата на народите! От всяка сграда се вееха американски знамена Гражданите се тълпяха по тротоарите. Много от жените носеха традиционните за Бретан високи шапки от дантела. Звукът на тукашните гайди беше всепроникващ. Гас спокойно можеше да мине и без тях.

Френският външен министър произнесе приветствено слово. Гас застана сред американските журналисти. Забеляза дребничка жена с голяма кожена шапка. Жената обърна глава и той видя, че красивото й лице е белязано от едно затворено око. Усмихна се доволно — това беше Роза Хелман. Гас чакаше с нетърпение да чуе мнението й за мирната конференция.

След речите целият президентски екип взе нощния влак и се отправи на дългото четиристотин мили пътуване до Париж. Президентът стисна ръката на Гас и рече:

— Радвам се, че отново си в отбора, Гас.

За парижката мирна конференция Уилсън искаше да е заобиколен от познати сътрудници. Основният му съветник щеше да е полковник Хаус, бледият тексасец, който от години го съветваше неофициално по въпросите на външната политика. Гас щеше да е сред младшите членове на екипа.

Уилсън изглеждаше изтощен и двамата с Едит се оттеглиха в купето си. Гас се притесни. Чул беше мълвата за влошеното здраве на президента. Още през 1906 година зад лявото око на президента се беше спукал един кръвоносен съд и беше предизвикал временна загуба на зрение. Лекарите установиха, че Уилсън страда от високо кръвно налягане и му препоръчаха да се оттегли. Уилсън бодро беше пренебрегнал съветите им и, разбира се, стана президент. Напоследък обаче го мъчеха главоболия, които можеха и да са нов симптом на същия проблем. Мирната конференция щеше да е обременителна и Гас се надяваше президентът да устои.