Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Избухна какофония от заповеди. Войниците бързо застанаха мирно. На площада се появи колона автомобили.

Вратата на една бронирана кола се отвори и излезе мъж в генералска униформа. Но това не беше Лудендорф с плешива яйцевидна глава. Специалният гост се движеше несръчно и държеше лявата си ръка в джоба на куртката, сякаш беше ранена.

Валтер в миг разбра, че това е самият кайзер.

Генерал-майор Шварцкопф се приближи и отдаде чест.

Когато войниците разбраха кой е посетителят им, се разнесе шумолене, което бързо се превърна във взрив от приветствени възгласи. Генералът първо се ядоса от подобна проява на недисциплинираност, обаче кайзерът се усмихна благо и Шварцкопф бързо надяна одобрителна физиономия.

Кайзерът се качи по стъпалата и застана в каросерията на камиона, за да приеме приветствията. Когато най-сетне шумът стихна, той заговори:

— Германци! Това е часът на победата!

Овациите почнаха отново и този път Валтер викаше заедно с войниците.

В един сутринта в четвъртък, двадесет и първи март, бригадата зае предни позиции в готовност за атака. Валтер и офицерите от неговия батальон седяха в укритието на предния окоп. Разговаряха, за да облекчат напрежението от очакването на боя.

Готфрид фон Кесел тълкуваше стратегията на Лудендорф.

— Това настъпление в западна посока ще забие клин между британците и французите — дрънкаше той със същата невежа самоувереност, която имаше и когато работеше с Валтер в немското посолство в Лондон. — После ще се насочим на север, ще фланкираме англичаните отдясно и ще ги изтласкаме в Ламанша.

— Не, не — възрази лейтенант фон Браун, по-възрастен мъж. — След като направим пробив във фронтовата линия, ще бъде умно да стигнем чак до атлантическия бряг. Представете си как нашата линия се простира през средата на Франция и дели френските войски от техните съюзници.

— Та тогава враговете ни ще се намират и на север, и на юг от нас! — възрази фон Кесел.

Намеси се още един, капитан Келерман.

— Лудендорф ще тръгне на юг — предсказа той. — Трябва да вземем Париж. Само това е от значение.

— Париж е просто един символ — презрително отвърна фон Кесел.

Никой не знаеше със сигурност, само разсъждаваха. Валтер беше твърде напрегнат, за да слуша безцелни разговори, и излезе. Войниците седяха в окопа, тихи и спокойни. Часовете преди битката бяха време за размисъл и молитва. Снощи в ечемичената яхния имаше говеждо, голяма рядкост. Духът беше висок — всички усещаха, че идва краят на войната.

Нощното небе беше осеяно с ярки звезди. Полевите кухни даваха закуска — черен хляб и рядко кафе с вкус на жълта ряпа. По-рано беше превалял дъжд, но отмина и вятърът почти спря. Значи можеха да се изстрелват снаряди с отровен газ. И двете страни ползваха газ, обаче Валтер научи, че сега немците ще пуснат нова смес — смъртоносен фосген и сълзотворен газ. Сълзотворният газ не беше опасен, но проникваше през стандартните британски противогази. Теорията беше, че, раздразнени от него, противниковите войници ще свалят противогазите, за да си потъркат очите, при което ще вдишат фосгена и ще умрат.

Големите оръдия бяха разположени по цялата дължина на немските позиции. Валтер не беше виждал никога толкова много артилерия. Разчетите трупаха муниции. Зад тях имаше втора линия оръдия, готови за тръгване — конете вече бяха впрегнати. Това щеше да е втората вълна на баража.

В четири и половина всичко затихна. Полевите кухни изчезнаха; артилеристите насядаха по земята да чакат; офицерите се изправиха в окопите и се взряха отвъд ничията земя в мрака, където спяха враговете. Дори конете не шумяха. „Това е последната ни възможност да победим“, рече си Валтер. Питаше се: „Не трябва ли да се помоли?!“.

В пет без двадесет в небето се издигна бял пламък. Блясъкът му скри трепкащите звезди. След миг голямото оръдие до Валтер стреля с мощен пламък и така силен тътен, че той залитна, сякаш някой го беше бутнал. Ала това не беше нищо. След секунди вече стреляха всички оръдия. Шумът беше по-силен от гръмотевична буря. Дулният пламък озаряваше лицата на артилеристите, които вкарваха тежките снаряди и кордита. Изпарения и дим изпълниха въздуха. Валтер се мъчеше да диша само през носа. Земята под краката му се тресеше.

Скоро съгледа взривове и пламъци от британската страна — немските снаряди попадаха в складовете за боеприпаси и в резервоарите за гориво. Валтер знаеше какво е да се намираш под артилерийски обстрел и съжаляваше врага. Надяваше се Фиц да не е там.