Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Обаче те така или иначе ни атакуват — додаде Ленин.

Григорий се заслуша в думите на оратора, човек, когото не познаваше.

— Този конгрес беше свикан, за да обсъди новото правителство — говореше гневно човекът. — А какво откриваме? Вече е факт едно безотговорно завземане на властта и волята на конгреса е изпреварена! Ние трябва да спасим революцията от това безумно начинание.

Болшевишките депутати възнегодуваха бурно. До Григорий Ленин нареждаше:

— Свиня! Копеле! Предател!

Каменев призова за ред.

Но и следващата реч беше остро враждебна към болшевиките и техния преврат. Имаше още и още изказвания в същия дух. Меншевикът Лев Хинчук се изказа за преговори с временното правителство. Последвалите недоволни възгласи бяха така мощни, че той в продължение на няколко минути не можа да се доизкаже. Накрая, надвиквайки се с всички, той заяви:

— Ние напускаме този конгрес!

После излезе от салона.

Григорий разбра, че тактиката ще е да обявят, че след тяхното напускане конгресът не е законен.

— Дезертьори! — провикна се някой и този възглас беше подет от делегатите.

Григорий беше отвратен. Толкова отдавна чакаха този конгрес. Делегатите представляваха волята на руския народ. А сега той се разпадаше.

Погледна Ленин и с удивление установи, че очите му блестят от задоволство.

— Чудесно! — рече той. — Спасени сме! Никога не съм допускал, че ще направят такава грешка.

Григорий нямаше представа за какво говори Ленин. Дали не беше загубил ума си?

Следващият оратор беше Михаил Генделман, един от водещите есери. Той каза:

— Като имаме предвид превземането на властта от болшевиките и ги държим отговорни за това безразсъдно и престъпно действие, ние намираме, че не е възможно да работим заедно с тях. Социал-революционната фракция напуска конгреса!

И Генделман излезе, последван от всички есери. Останалите делегати ги обиждаха, овикваха и освиркваха.

Григорий се ужаси. Как бързо неговият триумф изпадна до такова хулиганство!

Ленин обаче изглеждаше все по-доволен.

После неколцина войнишки делегати говориха в подкрепа на болшевишкия преврат и Григорий се поободри, макар да продължаваше да не разбира защо Ленин тържествува. Сега Илич дращеше нещо в бележник. Нижеха се реч подир реч, а той поправяше и преписваше. Накрая даде на Григорий два листа.

— Това трябва да бъде представено на конгреса за незабавно приемане — рече той.

Изявлението беше дълго и изпълнено с обичайната реторика, обаче Григорий се съсредоточи върху най-важното изречение: „С настоящото конгресът решава да вземе управлението в свои ръце.“

Това искаше и Григорий.

— Троцки ли да го прочете? — попита той.

— Не, не Троцки — отвърна Ленин и огледа мъжете и единствената жена на трибуната. — Луначарски.

Григорий предположи, че според Ленин Троцки вече се е сдобил с достатъчно слава.

Занесе изявлението на Луначарски, който даде знак на председателя. След няколко минути Каменев го покани и той се изправи и прочете думите на Ленин.

Всяко изречение беше посрещнато с шумно одобрение.

Председателят покани делегатите да гласуват.

Григорий най-после почна да разбира защо Ленин е щастлив. В отсъствието на меншевиките и есерите, болшевиките имаха смазващо мнозинство. Можеха да направят каквото пожелаят. Нямаше нужда от компромиси.

Делегатите гласуваха. Имаше само двама против.

Болшевиките разполагаха с властта и сега това беше узаконено.

Председателят закри заседанието. Беше пет сутринта в четвъртък, осми ноември. Руската революция победи. А болшевиките дойдоха на власт.

Григорий излезе от салона след грузинския революционер Йосиф Сталин и още един мъж. Спътникът на Сталин, също като повечето болшевики, носеше кожена тужурка и патрондаш, но нещо у него разтревожи Григорий. Когато онзи се обърна да каже нещо на Сталин, Григорий го позна. Беше потресен и ужасен.

Човекът беше Михаил Пински.

Беше се присъединил към революцията.

Григорий беше изтощен. Не беше спал от две нощи. Имаше толкова много за вършене, че едва забелязваше отминаването на дните. Бронираната кола беше най-неудобното превозно средство, в което беше пътувал, ала по пътя към дома Григорий заспа. Когато Исак го събуди, той видя, че вече са пред къщата. Питаше се колко ли знае Катерина за последните събития. Надяваше се да не е много, за да си достави удоволствието да й разкаже за победата на революцията.