Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Щурмът се отлага заради ред проблеми — каза Григорий.

Троцки прие лошата новина спокойно. На негово място Ленин би изпаднал в бяс.

— Кога ще можете да превземете двореца? — попита Троцки.

— Реалистично, в шест.

Троцки кимна спокойно, стана и се обърна към събранието.

— От името на Военния революционен комитет обявявам, че временното правителство вече не съществува!

Надигна се буря от приветствени викове. „Надявам се да направя така, че тази лъжа да стане истина“, рече си Григорий.

Когато шумът позатихна, Троцки се залови да изброява постиженията на Червената гвардия: бързото овладяване на железопътните гари и други важни сгради и разтурянето на парламента. Освен това съобщи за ареста на неколцина министри от правителството.

— Зимният дворец още не е превзет, но съдбата му ще се реши всеки момент!

Последваха още аплодисменти.

— Вие действате, преди да сте узнали волята на конгреса на съветите! — провикна се някой несъгласен.

Това беше мек демократичен довод, какъвто и самият Григорий бе издигнал навремето, преди да се превърне в реалист.

— Волята на Конгреса вече беше изпреварена от въстанието на работниците и войниците — отвърна Троцки така бързо, като че беше очаквал тази забележка.

Изведнъж в салона се разнесе приглушен говор. Хората почнаха да стават. Григорий се зачуди защо и погледна към вратата. Видя, че влиза Ленин. Депутатите го приветстваха. Шумът стана оглушителен, когато Ленин се изправи на трибуната. Двамата с Троцки застанаха един до друг. Усмихваха се и се покланяха, признателни за овациите, а множеството акламираше все още неосъществения преврат.

Напрежението между обявената тук победа и действителните проблеми и забавяния навън се оказа прекалено за Григорий и той излезе.

Моряците от Хелсингфорс още не бяха дошли, а оръдията на крепостта още не бяха готови за стрелба. На свечеряване започна ситен студен дъжд. Григорий стоеше на края на площада, с лице към Зимния дворец и с гръб към сградата на генералния щаб. Видя, че от двореца излиза отряд кадети. Опознавателните им знаци сочеха, че са от Михайловското артилерийско училище. Те напускаха, вземайки и четири тежки оръдия. Григорий ги остави да вървят.

В седем часа Григорий нареди на група войници и моряци да влязат в сградата на генералния щаб и да я овладеят. Те го сториха, без да срещнат съпротива.

В осем двестате казаци, които охраняваха двореца, решиха да се приберат в казармата си. Григорий ги пусна да минат през кордона. Даде си сметка, че тягостните забавяния може и да не са пълна катастрофа — с времето силите, с които трябваше да се бори, намаляваха по численост.

Малко преди десет Исак докладва, че оръдието на Петропавловската крепост най-сетне е готово. Григорий нареди да дадат един халосен изстрел и да почакат. Както предвиждаше, още войски напуснаха двореца.

Нима наистина можеше да е толкова лесно?

В реката, на борда на Амур , прозвуча сигнал за тревога. Григорий погледна надолу по реката и забеляза светлините на приближаващи се кораби. Сърцето му замря. Да не би Керенски в последния момент да е успял да прати лоялни войски в помощ на правителството си? Тогава обаче на Амур се разнесоха приветствени възгласи и той разбра, че новодошлите са моряците от Хелсингфорс.

Когато пуснаха котва, Григорий най-после нареди артилерийският обстрел да започне.

Разнесе се оръдеен тътен. Някои снаряди се взривяваха още във въздуха и осветиха корабите в реката и обсадения дворец. Григорий видя как един снаряд попада в ъгловия прозорец на третия етаж и се запита дали там е имало някой. За негово изумление ярко осветените трамваи продължаваха да тракат по недалечните мостове Троицки и Дворцов.

Разбира се, това, което ставаше тук, не можеше да се мери с бойното поле. На фронта стреляха стотици, даже хиляди оръдия а тук — само четири. Между залповете имаше дълги паузи и той потресен виждаше колко много изстрели са напразни и снарядите падат в реката, без да нанасят щети.

Григорий нареди прекъсване на стрелбата и прати малобройни отряди на разузнаване в двореца. Хората се върнаха и съобщиха, че малцината останали гвардейци не оказват съпротива.

Малко след полунощ Григорий прати в двореца по-голям контингент. Според предварително съгласуваната тактика, войниците се пръснаха из сградата, тичаха по внушителните тъмни коридори, неутрализираха съпротивата и търсеха министри от правителството. Дворецът приличаше на мърлява казарма. Дюшеците на войниците се валяха по паркета на украсените с позлата салони, навсякъде имаше фасове, кори хляб и празни бутилки с френски етикети, навярно отмъкнати от гвардейците от великолепните изби на царя.