Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Григорий знаеше, че Ленин е прав.

Всички останали — също.

Троцки се зае да планира превземането на Зимния дворец.

Тази нощ Григорий не се прибра у дома при Катерина.

Не можеха да допускат грешки.

Григорий знаеше, че последното действие на революцията трябва да е решително. Той се погрижи заповедите да са ясни и да стигнат навреме при хората.

Планът не беше сложен, обаче Григорий се тревожеше, че Троцки е разпределил времето твърде оптимистично. Ядрото на атакуващата войска трябваше да се състои от моряци революционери. Повечето идваха с кораб или с влак от Хелзингфорс, столицата на провинцията Финландия. Те потеглиха в три сутринта. Още моряци идваха от Кронщад, базата на военноморския флот, която се намираше на двадесет мили от брега.

По план нападението трябваше да започне в дванадесет на обяд.

Също като на бойното поле, атаката щеше да почне с артилерийски бараж: оръдията на Петропавловската крепост щяха да открият огън през реката и да съборят стените на двореца. После моряците и войниците щяха да превземат сградата. Троцки каза, че всичко ще свърши до два часа следобед, когато беше предвидено да се открие Конгресът на съветите.

Ленин искаше на откриването да се изправи и да обяви, че болшевиките вече са взели властта. Това беше единственият начин да се предотврати съставянето на поредното нерешително и неефективно правителство на компромиса, единственият начин Ленин да застане начело.

Григорий се тревожеше, че събитията може и да не се развият толкова бързо, колкото се надяваше Троцки.

В Зимния дворец охраната беше слаба и призори Григорий успя да прати Исак вътре на разузнаване. Исак докладва, че в сградата има около три хиляди лоялистки войници. Ако се окажеше, че те са правилно организирани и се сражават храбро, битката щеше да е тежка.

Освен това Исак установи, че Керенски е напуснал града. Червеногвардейците контролираха железопътните гари, затова той не можеше да пътува с влак и в крайна сметка замина с реквизирана кола.

— Що за министър-председател е този, който не може да вземе влак в собствената си столица? — питаше Исак.

— Все едно, нали замина — доволно отговори Григорий. — И не очаквам някога да се върне.

Настроението му обаче стана песимистично, когато дойде пладне, а моряците още ги нямаше.

Той прекоси моста и отиде да се увери, че оръдията на Петропавловската крепост са готови. А там с ужас установи, че оръдията са музейни експонати и не могат да стрелят. Нареди на Исак да намери функционираща артилерия.

Забърза обратно към института Смолни, за да съобщи на Троцки, че планът му се бави. Часовият на входа му каза:

— Някой беше дошъл да Ви търси, другарю. Нещо за акушерка.

— Сега не мога да се занимавам с това — отвърна Григорий.

Събитията се развиваха много бързо. Григорий узна, че червеногвардейците са завзели Мариинския дворец и са разпръснали парламентаристите без кръвопролития. Болшевишките затворници бяха освободени. Троцки беше наредил на войските, които се намираха извън града, да останат по местата си и войниците се подчиниха на него, а не на своите офицери. Ленин пишеше манифест, който започваше с думите: „До гражданите на Русия: Временното правителство е свалено!“

— Но щурмът още не е започнал — скръбно рече Григорий на Троцки. — Не виждам как ще успеем преди три.

— Не се тревожете — отговори Троцки. — Можем да отложим откриването на конгреса.

Григорий се върна на площада пред Зимния дворец. В два следобед най-сетне видя как миноносецът Амур се задава по Нева с хиляда кронщадски моряци на борда. Работниците от Петроград се наредиха на бреговете да ги поздравят.

Ако Керенски се беше замислил и беше заложил няколко мини в тесния канал, можеше да задържи моряците извън града и да разгроми революцията. Но мини нямаше и моряците в техните черни къси двуредни куртки започнаха да слизат от кораба с пушки в ръце. Григорий се подготви да ги разгърне около Зимния дворец.

Но за негова огромна тревога, планът продължаваше да се натъква на неочаквани препятствия. Исак намери оръдие и с големи усилия го довлече на място, само за да установи, че за него няма снаряди. Междувременно лоялистите в двореца строяха барикади.

Полудял от безсилен гняв, Григорий се върна с колата в Смолни.

Предстоеше да започне извънредно заседание на Петроградския съвет. Просторният салон на девическото училище, боядисан в подходящо бяло, беше претъпкан със стотици делегати. Григорий се качи на трибуната и седна до Троцки, който се канеше да открие заседанието.