Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Влезе вътре и се запрепъва по стълбите. Под вратата се процеждаше светлина.

— Аз съм — каза Григорий и влезе в стаята.

Катерина седеше в леглото с мъничко бебе в ръце.

Григорий се изпълни с доволство.

— Родил се е! Колко е красив.

— Това е момиче.

— Момиче!

— Обеща ми, че ще си тук — обвинително рече Катерина.

— Не знаех! — Григорий гледаше детето. — Тъмнокоса е, като мен. Как ще я наречем?

— Пратих ти вест.

Григорий си спомни как часовият му беше съобщил, че някой го е търсил и е казал нещо за акушерка.

— Боже мой. Толкова бях зает…

— Магда помагаше за друго раждане. Наложи се да акушира Ксения.

Григорий се угрижи.

— Боля ли те?

— Разбира се, че ме боля — тросна се Катерина.

— Толкова съжалявам. Чуй това обаче! Имаше революция! Този път истинска — взехме властта! Болшевиките съставят правителство.

Той се наведе да я целуне.

— Така си помислих и аз — каза Катерина и извърна лице.

Валтер стоеше на покрива на малка средновековна черква в селото Вилфранш-сюр-Оаз, недалеч от Сен Кантен. За известно време бе служило за зона за отдих на войските в немския тил; френското население се възползваше максимално от ситуацията и продаваше омлети и вино — когато такива се намираха — на завоевателите. Malheur la guerre. Pour nous, pour vous, pour tout le monde — казваха хората. Проклета война. За вас, за нас, за всички. Малките успехи на съюзниците прогониха френските жители, разрушиха половината сгради и приближиха селото до фронтовата линия — сега то беше сборен район.

Долу в ниското, на тясната улица през центъра, немските войници маршируваха в колона по четирима. Вече часове наред вървяха с хиляди. Изглеждаха изморени, но щастливи, въпреки че сигурно знаеха, че отиват на фронтовата линия. Бяха прехвърлени тук от Източния фронт. На Валтер му се стори, че Франция през март е по-добре от Полша през февруари, каквото и друго да им предстоеше.

Гледката го зарадва. Тези хора бяха освободени от примирието между Германия и Русия. Преди няколко дни преговарящите в Брест-Литовск подписаха мирен договор. Русия твърдо излезе от войната. Валтер допринесе за това с подкрепата си за Ленин и болшевиките и резултатът бе триумф.

Германската армия във Франция вече имаше 192 дивизии в сравнение със 129 по същото време на миналата година. По-голямата част от подкрепленията бяха части, прехвърлени от Източния фронт. За пръв път тук имаха повече хора от съюзниците, които според немското разузнаване имали 173 дивизии. Много пъти през последните три години и половина германският народ бе уведомяван, че е на прага на победата. Валтер смяташе, че този път е истина.

Той не вярваше като баща си, че немците са по-висш човешки вид, но от друга страна можеше да прецени, че немското господство в Европа не би било нещо лошо. Французите притежаваха множество блестящи таланти — кулинария, живопис, мода, вино — но не можеха да управляват добре. Френските държавни служители се изживяваха като някаква аристокрация и смятаха за нещо съвсем редно да карат гражданите да чакат с часове. Малко немска ефективност щеше да им помогне изключително много. Същото се отнасяше и за безпорядъчните италианци. Източна Европа щеше да спечели най-много. Старата Руска империя все още бе в Средните векове — дрипави селяни гладуваха в колибите си, а жените биваха наказвани с камшик за изневяра. Германия щеше да донесе ред, справедливост и модерни методи в селското стопанство. Току-що бяха започнали първата си редовна линия за въздушни полети. Самолетите летяха от Виена до Киев и обратно с точността на влакове. След като Германия спечелеше войната, щеше да има мрежа от полети из цяла Европа. Валтер и Мод щяха да отгледат децата си в един мирен и добре уреден свят.

Но този момент на възможност на бойното поле нямаше да трае дълго. Американците започнаха да пристигат в по-голяма численост. Беше им отнело почти година да подготвят армията си, но във Франция вече имаше триста хиляди американски войници и всеки ден пристигаха още. Германия трябваше да победи сега, да завладее Франция и да изтика съюзниците в морето, преди американските подкрепления да наклонят везните.

Предстоящото настъпление бе наречено Kaiserschlacht — Императорската битка. По един или друг начин това щеше да бъде последната немска офанзива.

Валтер отново беше разпределен на бойното поле. В момента всеки мъж трябваше да се бие за Германия, особено след смъртта на толкова много офицери. Дадоха му да командва Sturmbataillon — щурмово поделение — и премина курс по обучение в най-новата тактика заедно с хората си. Някои от тях бяха закоравели ветерани, други — мобилизирани от отчаяние момчета и възрастни мъже. Валтер ги обикна в хода на подготовката, но трябваше да внимава да не се привързва прекалено към хора, които би могъл да изпраща на смърт.