Кен Фоллетт - Крахът на титаните

На същия курс по обучение бе и Готфрид фон Кесел, някогашният съперник на Валтер от немското посолство в Лондон. Въпреки лошото си зрение, Готфрид беше капитан в батальона на Валтер. Войната почти не бе намалила надутостта му на всезнайко.

Валтер огледа околността с бинокъла. Беше ясен, студен ден и се виждаше добре. На юг широката река Оаз течеше бавно сред мочурищата. На север плодородната земя беше осеяна със селца, стопанства, мостове, овощни градини и малки горички. На около миля на запад се намираше мрежата на немските окопи, а отвъд тях беше бойното поле. Тук земеделският пейзаж беше опустошен от войната. Голите житни ниви бяха осеяни с кратери като лицето на луната; от селата бяха останали само купчини камъни; овощните градини бяха унищожени, а мостовете — взривени. Ако фокусираше бинокъла внимателно, Валтер можеше да види гниещите трупове на хора и коне и стоманените черупки на изгорелите танкове.

Оттатък тази пустиня бяха британците.

Силен тътен накара Валтер да погледне на изток. Задаваше се машина, каквато той не беше виждал досега, ако и да беше чувал да се говори. Представляваше самоходно оръдие с гигантска цев и огневи механизъм, качено на шаси и с двигател от сто конски сили. Отблизо го следваше тежкотоварен камион, навярно пълен със съответните грамадни муниции. Подир първото оръдие идеха второ и трето. Артилеристите, които се возеха на оръдията, махаха с кепета, сякаш минаваха на парад на победата.

Валтер се оживи. Тези оръдия можеха да се местят бързо след започването на операцията. Щяха да окажат много по-добра подкрепа на настъпващата пехота.

Той беше чувал, че има и още по-голямо оръдие, което обстрелва Париж от шестдесет мили. Струваше му се почти невъзможно.

След оръдията се появи един Мерцедес 37/95 , който определено се стори познат на Валтер. Колата свърна от пътя, спря на площада пред църквата и от нея слезе Ото.

Какво правеше той тук?

Валтер влезе обратно в кулата през ниската вратичка и заслиза бързо по тясната вита стълба. Корабът на изоставената църква беше превърнат в спално помещение. Валтер си проправи път сред навитите спални чували и обърнатите сандъци, ползвани от войниците за маси и столове.

Гробището край църквата беше пълно с окопни мостове — дървени платформи, които щяха да позволят на артилерията и камионите с провизии да прекосяват завзетите британски окопи след щурмовите отряди. Мостовете бяха наредени между надгробните камъни, за да не се различават добре от въздуха.

Потокът хора и машини, който минаваше от изток на запад, вече беше забавен до тънка струйка. Нещо ставаше.

Ото беше в униформа и козирува официално. Валтер виждаше, че баща му ще се пръсне от вълнение.

— Идва специален посетител! — начаса рече Ото.

Значи това било.

— Кой?

— Ще видиш.

Валтер допускаше, че става дума за генерал Лудендорф, който вече на практика беше главнокомандващ.

— Какво иска да направи?

— Да се обърне към войниците, разбира се. Моля те, събери ги пред църквата.

— Кога?

— Скоро. Не е много след мен.

— Добре. — Валтер огледа площада. — Фелдфебел Шваб! Елате. Двамата с ефрейтор Грюнвалд. И вие, войници, елате.

Прати хора до църквата, до столовата, разположена в един голям хамбар, и до палатковия лагер на възвишението северно оттук.

— Искам всички войници до петнадесет минути да се явят уставно облечени пред църквата. Бързо!

Мъжете хукнаха.

Валтер бързо обиколи селото да осведоми офицерите и да нареди на войниците да идат на площада, като през цялото време не изпускаше от поглед пътя от изток. Откри своя командир, генерал-майор Шварцкопф, в една смрадлива бивша мандра на края на селото. Генералът дояждаше закуската си от хляб и консерва сардини.

За четвърт час се събраха две хиляди човека. Десет минути по-късно всички те изглеждаха отрядно, със закопчани куртки и добре наместени кепета. Валтер докара един открит камион и го паркира на заден ход пред войниците. От сандъци за муниции направи стъпала към каросерията.

Ото извади от колата червен килим и го постла на земята пред стъпалата.

Валтер извади Грюнвалд от строя. Ефрейторът беше висок мъж с големи длани и нозе. Валтер го прати на покрива на църквата с бинокъл и свирка.

След това зачакаха.

Мина половин час, после един. Войниците се разшаваха, строят се поразбърка, почнаха разговори.

След още един час Грюнвалд свирна.

— Готови! — излая Ото. — Той идва!