Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Фиц също се стресна от непочтителното й държание в присъствието на краля. Опита се да овладее гласа си и каза:

— Може би по-късно, Уилямс.

Кралят обаче се усмихна. За голямо облекчение на младия граф, той изглеждаше дори очарован от Етел.

— Защо да не чуем какво има да каже девойката?

На Етел само това й трябваше. Без да се бави, тя занарежда:

— Двамата с кралицата трябва да посетите вдовиците. Без паради, само една карета с черни коне. Много ще значи за тях. И всички ще си помислят колко сте благороден.

Тя прехапа устни и млъкна. Последното изречение беше нарушение на етикета. Кралят нямаше нужда да създава у хората впечатлението, че е благороден.

Сър Алън беше ужасен.

— Никога не се е правило — тревожно рече той.

Кралят обаче като че ли се заинтригува.

— Да посетим пострадалите — умислено повтори той. Обърна се към адютанта си. — Да му се не види, Алън, това е блестящо.

Да проявя съчувствие към страданието на поданиците. Без кавалкади, само една каляска. — Обърна се към камериерката. — Отлично, Уилямс. Благодаря ти, че се реши да го предложиш.

Фиц си отдъхна.

В крайна сметка каляските бяха повече от една, разбира се. Кралят и кралицата се настаниха в първата заедно със сър Алън и една придворна дама; Фиц и Беа ги последваха във втора, заедно е епископа; най-отзад беше двуколката с прислугата. Пърсивал Джоунс беше опитал да се присламчи, но Фиц го отряза. Както Етел отбеляза, вдовиците можеха да опитат да го удушат.

Духаше силно и студен дъжд шибаше конете, които вървяха в тръс по дългата алея в Тай Гуин. Етел беше в двуколката. Заради работата на баща си, Етел познаваше всяко миньорско семейство в Абъроуен. Само тя от цялото имение знаеше имената на загиналите и ранените. Беше дала указания на кочияшите и щеше да напомня на Алън Тайт кой кой е. Кръстоса пръсти. Идеята беше нейна и ако нещо се объркаше, нямаше да обвинят някого другиго.

Докато преминаваха през огромните железни порти на имението, отново я порази внезапният преход. В имението царяха ред, очарование, красота; навън дебнеше грозотата на истинския свят. Край пътя се редяха домовете на селските стопани — къщурки с по две стаи с натрупани пред входовете вехтории и боклуци и играещи в канавките мърляви дечурлига. Скоро след това започваха терасираните квартали на миньорите, по-добри от селските колиби, ала и те — тромави и скучни в очите на Етел, която беше поразглезена от съвършените пропорции на прозорците, портиците и покривите на Тай Гуин. Тукашните хора носеха евтини дрехи, които бързо се развличаха и овехтяваха, цветовете бързо избледняваха, така че не след дълго всички мъже се разхождаха в сивкави костюми, а всички жени — в кафеникави рокли. Униформата на Етел предизвикваше завист заради топлата вълнена пола и чистичката памучна блуза, въпреки че някои момичета обичаха да разправят, че никога не биха се принизили да слугуват. Най-голямата разлика обаче беше у хората. Извън имението навсякъде се набиваха на очи петнистата кожа, мръсната коса и почернелите нокти. Мъжете кашляха, жените подсмърчаха и всички деца бяха сополиви. Бедните се влачеха и куцаха по улиците, докато богатите крачеха наперено.

Каляските се спуснаха по склона до квартал Мейфкинг. Повечето жители се трупаха по тротоарите и чакаха, но флагове нямаше, нито пък радостни възклицания — само леки поклони и реверанси, когато кавалкадата спря пред къщата на номер деветнадесет.

Етел скочи от двуколката и бързо заприказва на сър Алън.

— Сайън Евънс, пет деца, съпругът й беше Дейвид Евънс, коняр в мината.

Дейвид Евънс, наречен Дай Коняря, беше старейшина в параклиса „Витезда“ и Етел го знаеше оттам.

Сър Алън кимна и Етел пъргаво отстъпи, докато той шепнеше в ухото на краля. Етел улови погледа на Фиц, който й кимна одобрително. Тя усети, че се изчервява. Помагаше на краля и графът беше доволен от нея.

Кралят и кралицата застанаха пред входната врата. Боята се белеше, но стъпалата блестяха от чистота. „Никога не съм си представяла, че ще видя кралят да чука на вратата на миньор“, рече си Етел. Кралят беше облечен във фрак, а на главата си носеше висок черен цилиндър — Етел твърдо осведоми сър Алън, че на абъроуенци няма да се понрави да видят своя монарх в костюм от туид, какъвто те самите можеха да облекат.

Отвори им вдовицата, в неделната си рокля и с шапка. Фиц беше предложил посещението да е изненада, но Етел не смяташе, че това е добра идея, а сър Алън се беше съгласил с нея. Една изненадваща визита у опечалените би показала на краля и кралицата пияни мъже, полуголи жени и боричкащи се хлапета.