Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Неколцина мъже изтичаха навътре в работното им място. Джон Джоунс изнесе отпуснатото тяло на Дай Коняря. Били не можеше да прецени мъртъв ли е или само е изпаднал в несвяст.

— Отнесете го в Пирам, не в Тисба — каза той.

— А ти какъв си, та да заповядваш, Били-с-Иисус? — намеси се грубо Прайс.

Били нямаше да губи време в спорове с Прайс. Заговори на Джоунс:

— Приказвах по телефона с тези на повърхността. Тисба е повредена сериозно, но клетката в Пирам скоро ще е на линия. Казаха ми да упътя всички към Пирам.

— Ясно, ще предам на другите — отвърна Джоунс и тръгна.

Били и Томи продължиха да се борят с пожара, разчистваха ниша след ниша, освобождаваха приклещените там мъже. Някои кървяха, мнозина бяха обгорени, а няколко бяха ранени от паднали скали. Тези, които можеха да вървят, носеха мъртвите и сериозно пострадалите в мрачно шествие.

Твърде скоро водата им свърши.

— Ще избутаме количката обратно и ще я напълним от езерцето на дъното на шахтата — предложи Били.

Двамата забързаха в обратна посока. Клетката още не работеше, а пред нея чакаха около дузина миньори с няколко тела на земята. Някои стенеха в агония, други бяха зловещо безмълвни. Докато Томи пълнеше количката с кална вода, Били вдигна телефона. Отново отговори баща му.

— Лебедката ще работи след пет минути. Как е там долу?

— Измъкнахме от забоите няколко мъртви и ранени. Изпратете колички с вода, веднага щом можете.

— Ами ти?

— Добре съм. Слушай, тате, трябва да обърнете вентилацията. Нека духа надолу по Пирам и нагоре по Тисба. Така димът и газът ще са далеч от спасителните групи.

— Не може — отвърна баща му.

— Но нали законът е такъв — вентилацията трябва да може да се обръща!

— Пърсивал Джоунс разказал някаква сълзлива история на инспекторите и му дали още една година отсрочка, преди да осъвремени вентилаторите.

Ако разговаряше не с баща си, а с друг, Били би изругал.

— Ами да включите пръскачките — това може ли?

— Да, това може. Защо не се сетих сам? — Той каза няколко думи на някого другиго и затвори.

Били също затвори. Помогна на Томи да напълни количката, като двамата се редуваха на помпата. Напълването на количката отнемаше толкова време, колкото и изпразването. Притокът на хора от засегнатите зони намаля, а огънят се разбушува безпрепятствено. Най-сетне момчетата напълниха количката и поеха по обратния път.

Пръскачките заработиха, ала щом стигнаха до пожара, Били и Томи видяха, че налягането на водата от тясната тръба на тавана е твърде слабо, за да потуши пламъците. Джоунс Магазинера обаче вече организираше мъжете. Задържаше здравите за спасителните работи, а ранените, които можеха да ходят, отпращаше към шахтата. Когато Били и Томи приготвиха маркуча, той го грабна и нареди на друг да изпомпва.

— Вие двамата се върнете за още една количка! Така няма да прекъсваме!

— Ясно — каза Били, но преди да се обърне, улови нещо с крайчеца на окото си. Някаква фигура тичаше през пламъците с подпалени дрехи.

— Боже милостиви! — промълви Били, ужасен. Бягащият се спъна и падна.

Били изкрещя на Джоунс:

— Поливай ме!

Без да чака потвърждение, момчето изтича в тунела. Усети мощната водна струя на гърба си. Жегата беше кошмарна. Лицето го болеше, дрехите му тлееха. Грабна падналия миньор под мишниците и го задърпа заднешком. Не виждаше лицето, обаче прецени, че е негов връстник.

Джоунс продължаваше да облива Били. Косата, гърбът и краката му бяха мокри, но отпред беше сух и долавяше мириса на обгорената си кожа. Момчето крещеше от болка, но успя да удържи отпуснатото тяло. След секунда вече беше излязъл от огъня. Обърна се и остави маркуча да го намокри и отпред. Водата върху лицето му беше като благословено облекчение — болеше го, но болката вече беше поносима.

Джоунс обля и лежащия на пода младеж. Били го обърна по гръб и видя, че е Майкъл О’Конър — Мики Папата, синът на Пат. Пат беше помолил Били да се оглежда за него.

— Мили Боже, смили се над Пат — продума Били.

Наведе се и пак подхвана Мики. Тялото беше отпуснато и безжизнено.

— Ще го занеса до шахтата.

— Да — съгласи се Джоунс. Гледаше Били със странно изражение. — Направи го, момчето ми.

Томи придружи Били, който се чувстваше позамаян, но все пак можеше да носи тялото. В основния тунел се натъкнаха на спасителен отряд, зад който пристъпваше пони, впрегнато в малка композиция пълни с вода колички. „Сигурно са дошли отгоре. Значи клетката работи и спасителната операция е под контрол“, уморено си мислеше Били.