Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Знаете точната бройка? — попита кралят.

— О, да, сър, записваме всеки, който слиза там.

— Извинете, че Ви прекъснах. Продължете, моля.

— И двете шахти са били увредени, но пожарникарските бригади са овладели пламъците с помощта на нашата система от пръскачки и са евакуирали хората — той погледна часовника си. — По информацията отпреди два часа са извадени двеста и петнадесет работници.

— Изглежда сте се справили с положението много ефикасно, Джоунс.

— Много Ви благодаря, Ваше Величество.

— Всички двеста и петнадесет човека ли са живи?

— Не, сър. Осмина са мъртви. Още петдесетима са ранени достатъчно сериозно, за да се нуждаят от лекар.

— Боже мой. Колко трагично.

Докато Джоунс обясняваше за издирването на петимата липсващи, Пийл влезе безшумно и доближи Фиц. Икономът беше официално облечен, готов за поднасянето на вечерята.

— Просто в случай, че представлява интерес, милорд… — подзе той много тихо.

— Кое? — прошепна Фиц.

— Камериерката Уилямс току-що се върна от мината. Брат й, изглежда, е станал нещо като герой. Може би кралят би искал да чуе и нейната история…

Фиц се позамисли. Уилямс навярно бе разстроена и можеше да каже нещо неуместно. От друга страна кралят сигурно би искал да говори и с някой, който е пряко засегнат. Реши да рискува.

— Ваше Величество, една от моите прислужници се е върнала от мината и може би носи по-скорошни вести. Нейният брат е бил под земята при експлозията. Дали бихте желали да я изслушате?

— Да, определено. Доведете я, моля.

След малко влезе Етел Уилямс. Униформата й беше покрита с въглищен прах, но лицето й беше чисто. Направи реверанс.

— Какви са последните новини? — попита я кралят.

— Простете, Ваше Величество. Петима души са приклещени в район Карнейшън от паднали скали. Спасителният отряд копае през отломките, но огънят още бушува.

Фиц забеляза как поведението на краля претърпява лека промяна при разговора с момичето. Докато Пърсивал Джоунс разказваше, кралят едва го поглеждаше и нетърпеливо потропваше с пръст по облегалката на стола си; Етел обаче той огледа открито и явно по-заинтересувано. Попита я внимателно:

— Какво казва брат ти?

— Експлозията на газа е подпалила въглищния прах и той гори в момента. Много мъже са се оказали пленени на работните си места, някои са се задушили. Брат ми и другите не са успели да ги спасят, защото не са разполагали с дихателни апарати.

— Не е така — рече Джоунс.

— Мисля, че е — възрази му Гас Дюър. Както винаги, американецът се държеше малко плахо, но се постара да говори настоятелно. — Разговарях с някои от мъжете, които излязоха от мината. Казаха, че шкафчетата с надпис „Апарати за дишане“, са били празни.

Той видимо потискаше гнева си.

Етел Уилямс добави:

— А не са успели да потушат пламъците, защото под земята не е имало достатъчно вода.

Очите й проблеснаха яростно, което се видя доста съблазнително на Фиц, и сърцето му прескочи.

— Има пожарна! — запротестира Джоунс.

Дюър пак се обади.

— Количка за въглища, пълна с вода, и ръчна помпа.

Етел Уилямс продължи:

— Искали са да променят посоката на вентилацията, но господин Джоунс не е осъвременил машините, както законът повелява.

Джоунс доби възмутен вид.

— Не беше възможно…

Фиц го прекъсна.

— Добре, Джоунс, това не е публичен разпит и Негово Величество просто иска да научи впечатленията на хората.

— Именно — потвърди монархът. — Но има нещо, за което се нуждая от Вашия съвет, Джоунс.

— Ще е чест…

— Планирах да посетя Абъроуен и някои от околните селца утре сутрин, както и собствената Ви особа в сградата на кметството. Но предвид обстоятелствата парадът ми се струва неуместен.

Седналият зад лявото рамо на краля сър Алън поклати глава и промърмори:

— Абсолютно невъзможно.

— От друга страна — продължи кралят, — би било погрешно да си тръгнем, без да покажа, че съм разбрал за катастрофата. Хората биха ни помислили за безразлични.

Фиц се досети, че съществува неразбирателство между краля и свитата му. Сигурно искаха от него да отмени визитата си с идеята, че това е най-малко рискованото решение; докато кралят чувстваше, че е необходимо да направи някакъв жест.

Настъпи мълчание, докато Пърсивал обмисляше предложението. Когато продума, рече само:

— Труден избор.

— Може ли да направя предложение? — намеси се Етел Уилямс.

Пийл се ужаси.

— Уилямс! — изсъска той. — Говори, само когато се обърнат към теб!