Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Оказа се прав. Тъкмо стигна до шахтата и клетката слезе. Излязоха още спасители в защитни облекла. Бутаха още колички. Когато новодошлите се пръснаха по посока на пожара, ранените започнаха да влизат, понесли мъртвите и изпадналите в несвяст.

Щом Пат Папата изпрати клетката нагоре, Били го доближи с Мики в ръце.

Пат се взираше с ужас в момчето и клатеше невярващо глава, като че можеше да отхвърли страшната вест.

— Съжалявам, Пат.

Пат не искаше да гледа трупа.

— Не — рече той. — Не и моят Мики.

— Извадих го от огъня, Пат. Само дето закъснях, по дяволите. Това е всичко.

Сетне заплака.

Вечерята пожъна голям успех във всяко отношение. Беа сияеше — не би имала нищо против кралски посещения всяка седмица. Фиц посети леглото й и както очакваше, тя го прие с радост. Остана чак до сутринта и се измъкна току преди Нина да дойде с чая.

Беше се опасявал, че дебатът сред мъжете може да е бил твърде противоречив като за кралска вечеря, но тревогите му се оказаха напразни. Кралят му благодари на закуска с думите:

— Очарователна дискусия, изключително полезна. Точно на каквото се надявах. Тогава и Фиц грейна от гордост.

Докато пушеше пурата си след закуска и обмисляше разменените предния ден реплики, Фиц осъзна, че мисълта за война не го плаши. По навик я беше описал като трагедия, но всъщност нямаше да е нещо толкова лошо. Щеше да обедини нацията срещу общ враг и да потуши пламъците на недоволството. Стачките щяха да секнат, а и всякакви приказки за република щяха да се приемат като липса на патриотизъм. Може би дори жените щяха да мирясат с това тяхно право на глас. А и в лично отношение се чувстваше странно привлечен от подобни изгледи. Войната щеше да му даде възможност да е полезен, да докаже смелостта си, да служи на страната си, да се отплати някак за богатството и привилегиите, с които бе затрупван цял живот.

Новините от мините, които пристигнаха късно сутринта, приглушиха блясъка на празненството. Всъщност само един от гостите отиде в Абъроуен — Гас Дюър, американецът. При все това всички изпитваха непривичното чувство да са встрани от центъра на внимание. Обядът премина предимно в мълчание, а следобедните забавления не се състояха. Фиц се побоя, че кралят ще е недоволен от него, макар че младият граф нямаше нищо общо с работата на мината. Не беше нито управител, нито акционер в Селтик Минералс . Просто беше прехвърлил на компанията правата си за експлоатация на мините, а тя му плащаше възнаграждения под формата на фиксирана сума на тон въглища. Ето защо беше сигурен, че никой с всичкия си не би тръгнал да го обвинява. Все пак аристокрацията не биваше да се занимава с разгул, докато миньорите бяха хванати в капан под земята, а кралят и кралицата бяха на посещение. Следователно четенето и пушенето оставаха почти единствените приемливи занимания. Техни величества несъмнено щяха да скучаят.

Фиц се гневеше. Непрестанно загиваха хора: войници умираха в бой, моряци потъваха с корабите си, катастрофираха влакове, а хотели, пълни със спящи гости, изгаряха до основи. Защо трябваше да се случи инцидент в мините, точно докато кралят му беше на гости?

Малко преди вечеря Пърсивал Джоунс, кмет на Абъроуен и председател на Селтик Минералс , посети дома на графа, за да го извести за настоящото положение. Фиц попита сър Алън Тайт дали кралят не би желал да чуе доклада и получи утвърдителен отговор. Почувства облекчение — поне кралят щеше да има нещо за вършене.

Мъжете се събраха в малък салон, място за неофициални срещи и разговори, обзаведено с тапицирани столове, палми в саксии и пиано. Джоунс беше в черния фрак, несъмнено облечен за сутрешната литургия. Нисък, но претенциозен човечец, той приличаше на някаква наперена птица в двуредната си сива жилетка.

Кралят беше във вечерно облекло.

— Колко мило да ни посетите — отривисто рече той.

— Имах честта да стисна ръката на Ваше Величество през единадесета година, когато дойдохте в Кардиф за инвеститурата на Уелския княз.

— Радвам се да подновя запознанството ни, макар да съжалявам, че се наложи това да стане при подобни тъжни обстоятелства. Кажете ми с прости думи какво се е случило, все едно обяснявате на някой от Вашите колеги директори на по чашка в клуба.

„Умно“, каза си Фиц. Думите на краля зададоха правилния тон, въпреки че никой не предложи питие на Джоунс, нито пък го покани да седне.

— Толкова любезно от страна на Ваше Величество — Джоунс имаше кардифско произношение, по-остро от напевния говор в долините. — В мината имаше двеста и двадесет души по време на експлозията, по-малко от обичайното, понеже става въпрос за специална неделна смяна.