Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Добра идея — кимна ефрейторът.

— Няма да правите нищо подобно — гневеше се полковникът. — Заповядвам ви да останете на място.

„Груба грешка“, помисли си Григорий.

— Вашият полковник не желае вие сами да разберете какво става. Не ви ли подсказва това, че той лъже?

Полковникът сложи ръка върху оръжието си.

— Бунтовни думи, старшина.

Войниците не откъсваха поглед от Григорий и полковника. В този повратен момент Григорий беше по-близо до смъртта от когато и да било.

Той осъзна, че е в неблагоприятно положение. Толкова се беше увлякъл в спора, че не помисли какво ще прави после. Пушката висеше на рамото му, но с вдигнат предпазител. Щяха да са му нужни няколко секунди да свали пушката от рамото си, да освободи неудобния предпазител и да хване оръжието в позиция за стрелба. Полковникът можеше да извади пистолета и да стреля много по-бързо. Григорий усети как го обзема страх и с усилие потисна желанието да се обърне и да побегне.

— Бунт ли? — отвърна той в опит да спечели време. Стараеше се страхът да не се отрази върху убедителността на тона му. — Когато един уволнен генерал тръгва срещу столицата, но войниците му отказват да нападнат законното правителство, кой е бунтовникът? Според мен това е генералът. Също и всички офицери, които искат да приведат в изпълнение неговите изменнически заповеди.

Полковникът извади пистолета.

— Махайте се, старшина. — После се обърна към хората си. — Войници, върнете се в училищната сграда и се съберете в салона. Помнете, в армията неподчинението е престъпление, а смъртното наказание е възстановено. Ще застрелям всеки, който откаже да изпълни заповедта.

Насочи пистолета към ефрейтора.

Григорий видя, че войниците са готови да се подчинят на властния, уверен и въоръжен офицер. В отчаянието си осъзна, че има само един изход. Трябваше да убие полковника.

Разбра как ще стане. Трябваше да е наистина много бърз, но предположи, че ще успее.

Сгрешеше ли, щеше да загине.

Смъкна пушката от лявото си рамо и, без да я прехвърля в дясната ръка, прониза полковника с всичка сила. Острият връх на дългия щик разкъса униформата и Григорий усети как потъва в мекия стомах. Полковникът извика от болка, но не падна. Въпреки раната, той се обърна и пистолетът му се изви в дъга. Натисна спусъка.

Не улучи.

Григорий натисна щика навътре и нагоре, в търсене на сърцето. Лицето на полковника се сгърчи, устата му се отвори, но не излезе звук. Падна на земята, все още с пистолета в ръка.

Григорий врътна щика и го измъкна.

Пистолетът падна от пръстите на полковника.

Всички гледаха как офицерът се гърчи в беззвучно страдание върху хилавата трева на игрището. Григорий освободи предпазителя, прицели се в сърцето на полковника и стреля два пъти. Полковникът не помръдна повече.

— Както казахте, полковник, присъдата е смърт — рече Григорий.

Фиц и Беа се качиха на влака от Москва, придружавани само от камериерката на княгинята, Нина, и от личния прислужник на графа — Дженкинс, бивш шампион по бокс, когото не взеха в армията, понеже виждаше на не повече от десет ярда разстояние. Слязоха в Буловнир на гаричката, която обслужваше имението на княз Андрей. Наетите от Фиц специалисти бяха предложили на княза да създаде около гарата малко поселение с дъскорезница, зърнени складове и мелница. Андрей обаче нищо не направи и селяните продължаваха да карат стоката си с конски коли до стария пазарен град на двадесет мили оттук.

Андрей беше пратил една открита карета да вземе гостите. Начумереният кочияш стоеше и гледаше, докато Дженкинс товарене пътническите сандъци отзад в каретата. Докато пътуваха по черния път през полето, Фиц си спомни предишното посещение — тогава беше пристигнал като жених на княгинята и селяните стояха край пътя и поздравяваха. Сега настроението беше различно. Хората по полето едва вдигаха поглед при преминаването на каретата, а по селата и колибите жителите преднамерено обръщаха гръб.

Такива неща дразнеха Фиц и той беше в лошо настроение. Поуспокои се при вида на камъните на старата къща, обагрени в маслено жълто от лъчите на ниското следобедно слънце. Ято безукорно облечени слуги излезе от предната врата като патици, които очакват храна. Струпаха се около каретата да отварят врати и да свалят багажа. Икономът на Андрей, Георгий, целуна ръка на Фиц и го поздрави със заучена английска фраза:

— Добре дошли отново във Вашия руски дом, граф Фицхърбърт.