Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Андрей го съпроводи до стаята му. Дженкинс беше разопаковал официалните му дрехи и ги беше изгладил. Фиц почна да се съблича. Чувстваше се като глупак. Беше изложил и Беа, и себе си на опасност. Впечатленията му за положението в Русия бяха полезни, но бъдещият му доклад едва ли си заслужаваше поетия риск. Беше се оставил жена му да го придума, а това винаги се оказваше грешка. Реши двамата да вземат първия влак сутринта.

Револверът му беше на тоалетката, до копчетата за ръкавели. Той го провери, после го отвори и го зареди с патрони Уебли , калибър 45. Нямаше къде да го прибере в официалния костюм. Накрая го натъпка в джоба на панталоните си и така се образува нелицеприятна буца.

Повика Дженкинс да прибере пътните му дрехи и отиде в стаята на Беа. Тя стоеше пред огледалото по бельо и пробваше някаква огърлица. Видя му се по-закръглена от обичайното, гърдите и бедрата й бяха понатежали и Фиц изведнъж се запита дали не е бременна. Спомни си, че сутринта в Москва, в колата на път за гарата, беше получила пристъп на гадене. Това му напомни за първата й бременност и го върна във времето, което сега му се струваше златно — той имаше Етел и Беа, а светът не беше във война.

Тъкмо щеше да й каже, че ще си тръгнат на другия ден, когато хвърли поглед през прозореца и застина.

Стаята се намираше в предната част на къщата и от прозореца се виждаше паркът и полето, чак до съседното село. Погледът на Фиц беше привлечен от тълпата. Обзет от силно предчувствие той се приближи към прозореца и се взря навън.

Видя как през парка към къщата се задават стотина селяни. Макар още да беше светло, мнозина носеха запалени факли. Видя още, че някои имат пушки.

— Мамицата му.

— Фиц! Забрави ли, че съм тук? — попита потресена Беа.

— Погледни — отговори той.

— О, не!

— Дженкинс! Дженкинс, тук ли си? — провикна се Фиц. Отвори вратата между двете стаи и видя сепнатия прислужник, който още окачаше пътния костюм. — Намираме се в смъртна опасност. Трябва да си тръгнем до пет минути. Тичай в конюшнята, впрегни конете и докарай каретата до вратата на кухнята възможно най-бързо.

Дженкинс пусна дрехите на пода и се завтече навън.

Фиц се обърна към Беа:

— Метни си някаква горна дреха, каквато и да е, и сложи удобни обувки. После слез по задните стълби в кухнята и ме чакай там.

За чест на Беа, тя не изпадна в истерия — просто изпълни каквото й беше казал.

Фиц излезе от стаята и закуцука с най-голяма възможна бързина към стаята на Андрей. Шуреят му не беше там, нито пък Валерия.

Фиц слезе долу. Георгий и още неколцина слуги стояха във фоайето и изглеждаха уплашени. Фиц също се боеше, но се надяваше да не му личи.

Намери княза и княгинята в салона. В кофичка с лед имаше отворена бутилка шампанско, имаше и две пълни чаши, но домакините му не пиеха. Андрей стоеше пред камината, а Валерия наблюдаваше през прозореца приближаването на тълпата. Фиц застана до нея. Селяните бяха почти пред вратите. Огнестрелните оръжия бяха малко — повечето хора носеха ножове, чукове и коси.

— Георгий ще опита да ги вразуми — каза Андрей, — а ако не успее, ще се наложи аз да говоря с тях.

— За Бога, Андрей, времето за разговори мина. Трябва да тръгваме веднага — рече Фиц.

Преди Андрей да успее да отговори, чуха шумни гласове във фоайето.

Фиц приближи вратата и я открехна. Видя как Георгий спори с някакъв висок момък с гъсти и засукани мустаци. Предположи, че това ще да е Фьодор Игорович. Бяха обградени от група мъже и няколко жени. Някои носеха горящи факли. Още селяни напираха да влязат. На Фиц му беше трудно да разбере диалектния им говор, но няколко пъти се повториха думите „Ние ще разговаряме с княза!“

Андрей също ги чу, мина край Фиц и излезе.

— Не… — продума Фиц, но вече беше твърде късно.

Когато официално облеченият Андрей се появи във фоайето, тълпата почна да го обижда и да го освирква.

— Ако напуснете мирно веднага, може би няма да имате такива големи неприятности — повиши глас Андрей.

— Ти имаш неприятности — ти уби брат ми! — провикна се в отговор Фьодор.

Валерия тихо каза:

— Моето място е до съпруга ми.

И преди Фиц да успее да я спре, тя също излезе.

— Не исках Иван да умре — обясняваше Андрей, — обаче той щеше да е жив сега, ако не беше нарушил закона и не беше оспорил правото на своя княз.

С едно светкавично движение Фьодор обърна пушката си и удари Андрей през лицето с приклада.

Андрей залитна и притисна с ръка страната си.