Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Селяните се развикаха одобрително.

— Ти направи същото на Иван! — кресна Фьодор.

Фиц посегна да вземе револвера си.

Фьодор вдигна пушката над главата си. В един дълъг миг оръжието остана във въздуха като брадвата на екзекутор. После момъкът я стовари мощно върху темето на Андрей. Чу се противно пукане и князът рухна.

Валерия изпищя.

Фиц застана на прага, зад открехнатата врата и запъна револвера. Прицели се във Фьодор. Селяните обаче се тълпяха около него. Почнаха да ритат и да удрят Андрей, който лежеше в несвяст на пода. Валерия безуспешно се мъчеше да се добере до него и да му помогне.

Един селянин замахна с косата си и съдра портрета на сърдития дядо на Беа и княза. Друг стреля по полилея, който се пръсна на бляскави парченца. Драпериите внезапно лумнаха, явно подпалени от нечия факла.

Фиц имаше опит от бойното поле и се беше научил, че храбростта трябва да се уравновесява от разумните преценки. Разбираше, че сам не може да спаси Андрей от тълпата. Но можеше и да успее да избави жена му.

Прибра пистолета.

Пристъпи във фоайето. Вниманието на всички беше приковано върху падналия княз. Валерия стоеше в края на множеството и безплодно налагаше гърбовете на селяните пред нея. Фиц я сграбчи през кръста, вдигна я и я отнесе обратно в салона. От тежестта й раненият му крак гореше от болка, но той стискаше зъби.

— Пусни ме! — извика Валерия. — Трябва да помогна на Андрей!

— Не можем да му помогнем!

Фиц прехвърли Валерия през рамо, за да облекчи крака си. В същия миг някакъв куршум прелетя толкова близо, че Фиц усети как раздвижва въздуха. Погледна назад и видя как един ухилен войник в униформа се цели в тях с пистолет.

Чу втори изстрел и усети удар. За миг реши, че е ранен, ала нямаше болка. Той хукна към вратата за трапезарията.

— Тя се измъква! — крещеше войникът.

Фиц връхлетя в трапезарията, когато следващият куршум попадна в рамката на вратата. Войниците не бяха обучени да стрелят с пистолет и рядко си даваха сметка колко по-неточен е той от пушката. Фиц притича неумело край прекрасно сервираните кристал и сребро — масата беше подредена за вечерята на четирима богати благородници. Дочу подире си няколко преследвачи. В другия край на трапезарията имаше врата. Излезе в тясното коридорче и оттам се озова в кухнята. Готвачът и няколко слугини бяха спрели да работят и просто стояха ужасени.

Гонителите им вече бяха твърде близо. Отвореше ли им се място за точна стрелба, Фиц щеше да умре. Трябваше да направи нещо, за да ги забави.

Остави Валерия. Тя се олюля и Фиц видя кръв по роклята й. Беше ранена, но жива и в съзнание. Фиц я настани на един стол, после се обърна към коридорчето. Ухиленият войник търчеше към него и стреляше лудешки. Следваха го още неколцина селяни, един подир друг в тясното пространство. Зад гърбовете им Фиц видя пламъците в салона и трапезарията.

Извади пистолета. Този модел нямаше нужда от запъване. Фиц прехвърли цялата си тежест на здравия крак и внимателно се прицели в корема на войника. Натисна спусъка, отекна изстрел и онзи падна на настлания с каменни плочи под. Фиц чу как жените в кухнята пищят от уплаха.

Той незабавно стреля по следващия преследвач и също го повали. Стреля и трети път и отново улучи. Четвъртият се скри обратно в трапезарията.

Фиц затръшна кухненската врата. Сега преследвачите му щяха да се забавят, щяха да се питат дали той не ги причаква и това може би щеше да му даде нужното време.

Вдигна Валерия, която явно губеше съзнание. Досега не беше влизал в кухните на този дом, но все пак тръгна към задната част. Поредният коридор го поведе край килерите и пералните. Най-сетне отвори врата, която го изведе навън.

Запъхтян пристъпи прага. Раненият крак адски го болеше. Видя, че каретата чака. Дженкинс седеше на капрата, а вътре бяха Беа и неудържимо ридаещата Нина. Едно уплашено конярче държеше животните.

Фиц преметна Валерия в каретата, качи се след нея и викна на Дженкинс:

— Тръгвай! Тръгвай!

Дженкинс шибна конете, момчето скокна встрани и каретата се понесе.

Фиц попита Беа:

— Добре ли си?

— Не, не съм добре. Но съм жива и не съм ранена. Ти?

— Невредим съм. Обаче се боя за живота на брат ти.

Всъщност Фиц беше съвсем сигурен, че Андрей вече е мъртъв, но не искаше да казва на Беа.

Тя погледна княгинята.

— А с нея какво се случи?

— Явно я простреляха. — Фиц погледна Валерия по-отблизо. Лицето й беше бяло и неподвижно. — Мили Боже — промълви той.