Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Това беше преднамерено отклоняване на вниманието, обаче колегите на Григорий се подлъгаха. Радостни, че имат какво да правят, членовете се надвикваха да предлагат имена на градове, където да се организират комитети за борба с контрареволюцията. Така те със сигурност нямаше да се вторачват в по-важните предложения на Григорий и да ги оспорват. Те така и не се замислиха за дългосрочните последици от въоръжаването на гражданите.

Исак и Глеб написаха писмата и получиха без обсъждане подписа на председателя. Константин състави списък на профсъюзните водачи във фабриките и започна да им праща съобщения. Виктор отиде да организира железничарите.

Комитетът подхвана спор по текста на писмото до съседните градове. Григорий се изниза. Постигна каквото искаше. Защитата на Петроград и на революцията вече беше в ход. И за нея отговаряха болшевиките.

Сега му бяха необходими достоверни сведения за местонахождението на контрареволюционната армия. Наистина ли имаше войски, които приближават южните покрайнини на Петроград? Ако беше така, то с тях трябваше да се разправят по-скоро, отколкото Комитетът за борба беше в състояние да го стори.

Той се отправи от института Смолни през моста към казармата на своя полк. Тук завари войниците, които вече се готвеха за сражение с метежниците на Корнилов. Взе бронирана кола, шофьор и трима верни на революцията войници и се отправи в южна посока през града.

В притъмняващия есенен следобед те криволичеха из южните покрайнини в търсене на нападащата армия. След няколко безплодни часа, Григорий реши, че има голяма вероятност докладите за придвижването на Корнилов да са били преувеличени. Във всеки случай, имаше вероятност да се натъкне само на някой преден отряд. Дори и така, важно беше този авангард да бъде спрян и Григорий продължи търсенето.

Накрая намериха една пехотна бригада, разположена на лагер в някакво училище.

Григорий помисли дали да не се върне в казармата и да доведе Първи картечен полк, който да нападне пехотинците. Но прецени, че може да се постъпи и по-добре. Рисковано беше, но ако успееше, щеше да спести много кръвопролития.

Намерението му беше да спечели чрез разговори.

Минаха покрай един апатичен часови и влязоха в игрището на училището. Григорий слезе от колата. Като предпазна мярка сложи щика на пушката си в положение за атака. После преметна оръжието. Чувстваше се уязвим, но се насили да изглежда безгрижен.

Неколцина войници се приближиха към него.

— Старшина, какво правите тук? — попита го един полковник.

Григорий не му обърна внимание и каза на някакъв ефрейтор:

— Другарю, трябва да разговарям с водача на вашия войнишки комитет.

— В тази бригада няма войнишки комитети, другарю — намеси се полковникът. — Върнете се в колата си и изчезвайте.

Но ефрейторът отвърна с нервозна дързост:

— Аз бях председател на комитета в моя взвод, другарю старшина. Преди да забранят комитетите, разбира се.

Лицето на полковника потъмня от гняв.

„Ето един умален образ на революцията“, помисли Григорий. „Кой ще надделее — ефрейторът или полковникът?“

Още войници дойдоха да слушат.

— Кажете ми тогава — обърна се Григорий към ефрейтора, — защо нападате революцията?

— Не, не, ние сме тук, за да защитаваме революцията.

— Някой ви е излъгал. — Григорий се обърна и повиши глас, за да го чуят и наоколо. — Премиерът, другарят Керенски, уволни генерал Корнилов. Корнилов обаче отказа да приеме това и ви праща да нападнете Петроград.

Разнесе се неодобрителен ропот.

Полковникът видимо се чувстваше неловко — той знаеше, че Григорий е прав.

— Стига лъжи! — избухна той. — Тръгвайте си веднага, старшина, иначе ще Ви застрелям.

— Не докосвайте оръжието си, полковник — отвърна Григорий. — Вашите хора имат право да чуят истината. — Той огледа умножаващата се тълпа. — Нали така?

— Да! — отвърнаха неколцина войници.

— Не че харесвам всичко, което Керенски прави — продължи Григорий. — Върна смъртното наказание и боя. Но той е нашият революционен водач. Докато вашият генерал Корнилов иска да разруши революцията.

— Лъжа! — ядоса се полковникът. — Войници, не разбирате ли? Този старшина е болшевик. Всички знаят, че Германия плаща на болшевиките!

— Откъде да знаем на кого да вярваме? — попита ефрейторът. — Вие казвате едно нещо, другарю старшина, обаче полковникът казва друго.

— Тогава не вярвайте нито на мен, нито на него — отговори Григорий. — Вървете и разберете сами. — Той отново повиши глас, за да го чуят всички. — Не е нужно да се криете в това училище. Отидете в най-близката фабрика и попитайте който и да е работник. Говорете с войниците, които ще срещнете по улиците. Скоро ще узнаете истината.