Кен Фоллетт - Крахът на титаните

След малко видя как преследвачът му се прехвърля през стената.

Човекът беше среден на ръст, слаб и с мустачки. Изглеждаше уплашен — разбираше, че вече не просто преследва заподозрян. Това беше лов и младежът не знаеше той ловец ли е, или плячка.

Извади пистолет.

Валтер се прицели в синята рубашка през пролуката в тухлите, обаче не беше достатъчно близо, та да е сигурен, че ще улучи.

Полицаят постоя за миг и се озърна. Явно не беше уверен какво следва да направи. После се обърна и тръгна колебливо по посока на канала.

Валтер го последва. Позициите им бяха сменени.

Мъжът надзърташе иззад купчините тухли и проучваше мястото. Валтер правеше същото, прикриваше се, когато противникът му спираше, и непрестанно се приближаваше към него. Не искаше продължителна стрелба, която да привлече вниманието на други полицаи. Трябваше да свали противника с един или два изстрела и бързо да се измъкне.

Когато полицаят стигна до канала, между него и Валтер вече имаше по-малко от десетина метра. Младият човек погледна нагоре и надолу по водата, все едно очакваше да види как Валтер се отдалечава в някоя лодка.

Валтер излезе от прикритието си и се прицели в средата на гърба на полицая.

Той се обърна и погледна право към него.

После изкрещя.

Писъкът беше висок, момичешки, и издаваше потрес и страх. В същия миг Валтер разбра, че ще го помни до края на дните си.

Натисна спусъка, револверът гръмна и писъкът внезапно престана.

Нужен беше само един изстрел. Младежът от тайната полиция падна на земята безжизнен.

Валтер се приведе над тялото му. Очите се взираха нагоре невиждащо. Нямаше пулс, нито дишане.

Валтер довлече трупа до канала. Пъхна тухли в джобовете на панталоните и рубашката му, за да натежи повече. После го плъзна през ниския парапет и го остави да падне във водата.

Тялото потъна под повърхността, Валтер се обърна и си тръгна.

Когато започна контрареволюцията, Григорий присъстваше на заседание на Петроградския съвет.

Разтревожи се, но не беше изненадан. Колкото повече одобрение печелеха болшевиките, толкова по-безжалостни ставаха ударите срещу тях. Партията се представяше добре на местните избори, печелеше надмощие в съветите в провинцията, а в столичния градски съвет имаше тридесет и три процента от гласовете. В отговор правителството — вече оглавявано от Керенски — арестува Троцки и за пореден път отложи изборите за учредителното събрание. Доверието към болшевиките се увеличи, понеже те отдавна твърдяха, че временното правителство никога няма да проведе общонационални избори.

Тогава армията направи своя ход.

Генерал Корнилов беше казак с обръсната глава, за когото генерал Алексеев казваше, че има сърце на лъв и ум на овца. На девети септември Корнилов нареди на войските си да тръгнат срещу Петроград.

Съветът реагира бързо. Делегатите веднага решиха да съставят Комитет за борба с контрареволюцията.

„Един комитет нищо не означава“, губеше търпение Григорий. Изправи се, сдържайки гнева и страха си. Понеже беше представител на Първи картечен полк, останалите го слушаха с уважение, особено по военните въпроси.

— Няма смисъл от комитети, ако членовете им само ще държат речи — пламенно каза той. — Ако докладите, които току-що чухме, са верни, части от армията на Корнилов вече не са далеч от пределите на Петроград. Могат да бъдат спрени само със сила. — Григорий винаги носеше униформата си на старшина и беше въоръжен с пушка и пистолет. — Комитетът ще е излишен, ако не мобилизира работниците и войниците в столицата срещу метежа на армията.

Григорий знаеше, че единствено болшевишката партия е в състояние да мобилизира народа. Знаеха го и всички останали депутати, независимо от партийната си принадлежност. Накрая беше постигнато съгласие в комитета да влязат трима меншевики, трима есери и трима болшевики, в това число и Григорий. Всички обаче бяха наясно, че само болшевишките членове имат тежест.

Веднага след това решение, Комитетът за борба с контрареволюцията напусна заседателната зала. Григорий се занимаваше с политика вече от половин година и знаеше как да задвижи системата. Сега пренебрегна официалния състав на комитета и покани десетина човека, от които щеше да има полза, включително Константин от завода на Путилов и Исак от Първи картечен полк.

Съветът се беше преместил от Таврическия дворец в института Смолни, бивше девическо училище. Комитетът се събра в една класна стая на фона на рамкирани гобленчета и момичешки акварели.