Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Председателят попита:

— Имаме ли предложение за обсъждане?

Това беше глупост, обаче Григорий беше депутат достатъчно дълго, та да знае как да ги заобикаля. Той незабавно се залови да установи контрол над срещата и да накара комитета да се съсредоточи върху действията, а не върху думите.

— Да, другарю председател, ако позволите — подхвана той. — Според мен има пет неща, които трябва да свършим. — Винаги беше добре да номерираш задачите, понеже хората оставаха с усещането, че трябва да слушат до края. — Първо: мобилизация на войниците в Петроград срещу метежа на генерал Корнилов. Как можем да постигнем това? Предлагам другарят ефрейтор Исак Иванович да състави списък на основните казарми с имената на верните революционни водачи във всяка от тях. Щом определим кои са нашите съюзници, трябва да пратим писмо, в което да ги инструктираме да следват заповедите на този комитет и да се готвят да отблъснат метежниците. Ако Исак почне сега, той може да представи списъка и писмото пред нас след няколко минути.

Григорий помълча малко, колкото колегите му да кимнат. Взе това за одобрение и продължи.

— Благодаря. Другарю Исак, действайте. Второ, трябва да пратим вест до Кронщад. — Военноморската база на Кронщад, остров на двадесетина мили от брега, беше печално известна с жестокото отношение към моряците, особено към новобранците. Преди шест месеца моряците се бяха обърнали срещу своите мъчители и изтезаваха и убиха много офицери. Сега базата се беше превърнала в крепост на крайните политически убеждения. — Моряците трябва да се въоръжат, да се върнат в Петроград и да изпълняват нашите заповеди. — Григорий посочи един болшевишки депутат, за когото се знаеше, че е близък с моряците. — Другарю Глеб, ще се нагърбите ли с тази задача, с одобрението на комитета?

Глеб кимна и отговори:

— Ако не възразявате, ще подготвя писмо, което нашият председател да подпише, и лично ще го отнеса в Кронщад.

— Моля.

Членовете на комитета вече гледаха малко замаяно. Нещата се развиваха по-бързо от обичайното. Само болшевиките не бяха изненадани.

— Трето, трябва да организираме фабричните работници в отбранителни отряди и да ги въоръжим. Можем да вземем оръжия от арсеналите на армията и от оръжейните фабрики. На повечето работници ще им трябва някакво обучение по стрелба с огнестрелно оръжие и по военна дисциплина. Предлагам тази задача да се поеме от профсъюзите и от Червената гвардия. — Червеногвардейците бяха войници революционери или въоръжени работници. Не всички бяха болшевики, но по правило приемаха заповеди от болшевишките комитети. — Предлагам за това да отговаря другарят Константин от Путиловия завод. Той познава профсъюзните водачи във всички фабрики.

Григорий и останалите болшевики в комитета знаеха, че това превръща населението на града в революционна армия. Дали обаче останалите им колеги щяха да го разберат? В края на този процес, при положение, че разгромят контрареволюцията, щеше да е изключително трудно да разоръжат тази армия и да възстановят властта на временното правителство. Ако разсъжденията им стигнеха толкова далеч напред във времето, те можеха да опитат да смекчат или да предотвратят предложеното от Григорий. В момента обаче бяха съсредоточени само върху предотвратяването на военния преврат. Както обикновено, само болшевиките имаха стратегия.

— Да, ще направя списък — отговори Константин. Той щеше да отдаде предпочитание на болшевишките профсъюзни водачи, но те бездруго сега бяха най-ефективни.

— Четвърто — продължи Григорий. — Профсъюзът на железничарите трябва да направи всичко по силите си да попречи на придвижването на Корниловата армия. — Болшевиките доста се бяха потрудили да овладеят този профсъюз и сега имаха поне по един поддръжник във всяко локомотивно депо. Техните членове винаги се пишеха доброволци за места като ковчежник, секретар или председател. — Макар някои части от войската да се придвижват насам по шосе, повечето войници и боеприпаси ще трябва да дойдат с железницата. Профсъюзът трябва да се погрижи те да се забавят и да се отклонят далеч. Другарю Виктор, може ли комитетът да разчита на Вас да свършите това?

Виктор, представител на железничарите, кимна.

— Ще направя нарочен комитет в профсъюза, за да организираме възпрепятстването на придвижването на метежниците.

— Накрая, трябва да насърчим и другите градове да създадат комитети като нашия. Революцията трябва да бъде защитавана навсякъде. Може би останалите ни колеги могат да предложат с кои градове трябва да се свържем?