Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Валтер се подразни от снизходителното отношение. „Все пак, оцелях три дни в проклетите влакове“, помисли той. „Много ми се ще да те видя да опиташ същото в Германия.“ Време беше да напомни на Пешков, че трябва да си заслужи парите.

— Кажете ми как се справят болшевиките.

— Опасно добре — отвърна Григорий. — През последните няколко месеца хиляди руси постъпиха в партията. Лев Троцки най-сетне обяви подкрепата си за нас. Трябва да го чуете как говори. Почти всяка вечер Цирк Модерн е претъпкан със слушатели. — Валтер виждаше, че човекът боготвори своя герой Троцки. Дори и в Германия знаеха, че той е запленяващ оратор. Беше добър улов за болшевиките. — Миналия февруари имахме десет хиляди членове, а днес са двеста хиляди — гордо довърши Григорий.

— Хубаво, обаче можете ли да промените нещата?

— Имаме голям шанс да спечелим изборите за учредителното събрание.

— А кога са изборите?

— Много ги отлагат…

— Защо?

Григорий въздъхна.

— Първо временното правителство свика една депутатска комисия, която след два месеца се споразумя за съставянето на друга комисия от шестдесет човека, която да изработи избирателния закон…

— Защо? Защо е тази сложна процедура?

Григорий се ядоса.

— Казват, че искат изборите да са напълно неоспорими, обаче същинската причина е, че консервативните партии са се запънали, знаят, че ще загубят.

„Този е само старшина“, рече си Валтер, „обаче прави сложни анализи.“

— И кога ще се проведат изборите?

— През септември.

— А защо мислите, че болшевиките ще победят?

— Засега ние сме единствената група, която твърдо е за мир. И това е известно на всички, благодарение на всички вестници и брошури, които издаваме.

— Защо казахте, че се справяте „опасно“ добре?

— Защото това ни превръща в основна мишена за правителството. Има заповед за ареста на Ленин. Той трябваше да мине в нелегалност. Но все още ръководи партията.

Валтер повярва и на това. Щом Ленин можеше да държи партията си под контрол от Цюрих, то със сигурност можеше да го прави и от убежището си в Русия.

Валтер вече беше направил доставката и беше получил необходимите му сведения. Мисията му беше изпълнена. Почувства се облекчен. Сега му оставаше само да се върне у дома.

Подритна чувала е десетте хиляди рубли към Григорий.

Допи чая и стана.

— Да ви е сладък лукът — рече той и тръгна към изхода.

Забеляза, че младежът със синята рубашка сгъва вестника и става.

Валтер си купи билет до Луга и се качи на влака. Влезе във вагон трета класа. Провря се между някакви войници, които пушеха и пиеха водка, семейство евреи, понесли във вързопи всичко, което притежават, и селяни с празни щайги — сигурно бяха продавали пилета. Като стигна до другия край на вагона, се обърна и огледа.

Младежът със синята рубашка влезе във вагона.

Валтер го погледа за миг как си пробива път между хората и небрежно ги разблъсква с лакти. Само полицай би постъпил така.

Валтер скочи от влака и бързо излезе от гарата. Спомни си изследователската разходка този следобед и бързо закрачи към канала. Беше лято, сезонът на белите нощи, и затова беше светло. Надяваше се да се е отървал от опашката, но когато надзърна през рамо, видя, че синята рубашка го следва. Сигурно беше преследвал Пешков и беше решил да проучи и неговия приятел от село с лука.

Човекът затича.

Заловяха ли го, Валтер щеше да бъде разстрелян като шпионин. Нямаше избор за следващата си стъпка.

Намираше се в някакъв бедняшки квартал. Цял Петроград изглеждаше беден, обаче тук бяха струпани евтини страноприемници и съмнителни кръчми, както е край всички гари по света. Валтер хукна, а синята рубашка забърза, за да не изостане.

Валтер стигна до една тухларна край канала. Тя беше оградена от високи стени и портата й беше от железни пръти, обаче в съседство се намираше порутен и разграден склад. Валтер свърна от улицата, хукна през склада по посока на канала и се прехвърли през зида в тухларната.

Някъде трябваше да има пазач, но Валтер не го забеляза. Затърси къде да се скрие. Жалко, че още беше толкова светло. Тухларната разполагаше със свой дървен пристан. Наоколо беше пълно с купчини тухли, по-високи от човешки ръст. Валтер трябваше да намери място, откъдето да вижда, без да го видят. Придвижи се до една понамаляла купчина — сигурно част от тухлите бяха продадени — и пъргаво пререди няколко, за да се скрие отзад и да гледа през пролуката. Извади револвера и го запъна.