Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Бременна си още по-красива — каза Григорий тихо, за да не събуди Владимир.

Вече две години и половина се държеше като баща на сина на брат си, а сега щеше да има свое дете. Искаше му се да го нарекат на името на Ленин, обаче вече имаха един Владимир. Очакването на детето втвърди политическите позиции на Григорий. Трябваше да мисли за бъдещето на страната, където детето ще порасне, и искаше неговият син да бъде свободен — по някаква причина мислеше, че ще бъде момче. Трябваше да е сигурен, че Русия ще се управлява от народа, а не от царя или от буржоазния парламент или някакъв съюз на индустриалците и генералите, който да върне старите порядки под нова маска.

Григорий всъщност не харесваше Ленин. Човекът живееше в състояние на непрестанен гняв. Все крещеше на другите. Който не се съгласяваше с него, беше свиня, копеле, педераст. Но работеше повече от всички, обмисляше нещата в дългосрочен план и решенията му винаги бяха правилни. В миналото всяка руска „революция“ завършваше с отстъпление. Григорий знаеше, че Ленин няма да допусне това.

Знаеше го и временното правителство. Имаше признаци че правителството е взело Ленин на прицел. Дясната преса го обвиняваше, че е немски шпионин. Обвинението беше нелепо. Истината беше обаче, че Ленин разполага с таен източник на пари. Григорий, болшевик още преди войната, принадлежеше към вътрешния кръг в партията, и знаеше, че парите идват от Германия. Ако тази тайна излезеше наяве, щеше да породи силни подозрения.

Вече дремеше, когато чу стъпки в коридора, последвани от силно и настойчиво чукане на вратата. Григорий намъкна панталоните си и викна:

— Какво има?

Володя се събуди и заплака.

— Григорий Сергеевич? — обади се някакъв мъж.

— Да — отвърна Григорий, отвори и видя Исак. — Какво е станало?

— Издадени са заповеди за ареста на Ленин, Зиновиев и Каменев.

Григорий изстина.

— Трябва да ги предупредим. Отвън ни чака военна кола.

— Само да си обуя ботушите.

Исак тръгна. Катерина взе Владимир и го успокои. Григорий припряно се облече, целуна ги и се завтече по стълбите.

Скочи в колата до Исак и рече:

— Ленин е най-важен. — Правителството имаше основание да се съсредоточи върху него. Зиновиев и Каменев бяха искрени революционери, но Ленин беше моторът на цялото движение. — Трябва първо да предупредим него. Карай към жилището на сестра му. Бързай, колкото можеш.

Исак потегли с максимална скорост.

Григорий се залови здраво, когато гумите изскърцаха на завоя.

Щом тръгнаха пак направо, той попита:

— Откъде разбрахте?

— От един болшевик в министерството на правосъдието.

— Кога са подписани заповедите?

— Тази сутрин.

— Дано стигнем навреме.

Григорий се боеше, че Ленин може вече да е задържан. Никой друг не притежаваше неговата непоколебима решителност. Тормозеше своите, обаче превърна болшевиките във водеща партия. Без него революцията можеше отново да се върне към безредието и компромисите.

Исак стигна да улица „Широкая“ и спря пред една буржоазна жилищна сграда. Григорий изскочи от колата, влетя във входа и почука на вратата на Елизарови. Анна Елизарова, по-възрастната сестра на Ленин, отвори. Тя беше петдесетинагодишна жена с прошарена коса, разделена на път по средата. Григорий я беше срещал и по-рано — тя работеше в Правда.

— Той тук ли е? — попита Григорий.

— Да. Защо? Какво е станало?

Вълна на облекчение заля Григорий. Не беше закъснял. Пристъпи в жилището.

— Ще го арестуват.

Анна затръшна вратата.

— Володя! — провикна се тя. — Ела бързо.

Ленин се показа. Както винаги беше облечен в износен тъмен костюм, с яка и вратовръзка. Григорий отсечено му обясни какво е положението.

— Тръгвам веднага! — отговори Ленин.

— Не искаш ли да нахвърляш няколко неща в куфара… — обади се Анна.

— Прекалено рисковано. Прати всичко по-късно. Ще те известя къде се намирам. — После погледна Григорий. — Благодаря за предупреждението, Григорий Сергеевич. Имате ли кола?

— Да.

Без да каже друго, Ленин излезе в коридора.

Григорий тръгна с него към улицата и избърза да отвори вратата на колата.

— Издали са заповеди и за Зиновиев и Каменев — рече той, докато Ленин влизаше в колата.

— Върнете се в апартамента и им се обадете. Марк има телефон и знае къде се намират те. — Ленин захлопна вратата, приведе се напред и каза на Исак нещо, което Григорий не чу. Исак подкара.

Така се държеше през цялото време. Лаеше заповеди на всички и те винаги се подчиняваха, защото заповедите имаха смисъл.