Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Беше благодарен за всяка следваща стъпка, при която оставаше невредим, но си даваше сметка и че така навлиза още по-навътре в опасността. Философски си рече, че може да загине във всеки момент. Питаше се дали човек чува изстрела, който го убива. Валтер се боеше най-много от това да го ранят и бавно да умре от кръвозагуба или да го повали инфекция в някоя мръсна полева болница.

Вече виждаше лицата на русите и четеше по тях забава, учудване и живо удивление. Тревожно се взираше за признаци на страх — това беше най-опасно. Уплашеният войник можеше да стреля, само за да се освободи от напрежението.

Накрая му останаха десетина метра, девет, осем… Стигна до края на окопа.

— Здравейте, другари — рече той на руски и остави кашона на земята.

Подаде ръка на най-близко застаналия войник. Човекът, без да се замисля, се пресегна и му помогна да скочи в окопа. Наоколо се събра малка групичка.

— Дойдох да ви задам един въпрос.

Повечето образовани руси поназнайваха немски, но тези войници бяха селяни и повечето разбираха само родния си език. Като момче Валтер учеше руски като част от строго наложената от баща му подготовка за кариера в армията и във външното министерство. Не беше ползвал езика кой знае колко, но смяташе, че може да си припомни достатъчно за тази мисия.

— Първо да пийнем — каза той. Смъкна кашона в окопа, отвори го и извади бутилка шнапс. Дръпна тапата, пийна, обърса уста и подаде шишето на съседа си, висок ефрейтор на осемнадесет-деветнадесет години. Момъкът се усмихна, отпи и предаде на следващия.

Валтер тайно се оглеждаше. Окопът беше зле направен. Стените не бяха прави и не бяха укрепени с дърво. Подът беше неравен и също не беше покрит с дъски, така че дори през лятото беше кален. Окопът даже не вървеше по права линия — макар че това може и да не беше лошо, след като липсваха насипи, които да поемат удара на противниковата артилерия. Миришеше противно — явно войниците невинаги си правеха труда да ходят до нужника. Какво им имаше на русите? Всичко, което правеха, беше небрежно, неорганизирано и недовършено.

Докато бутилката минаваше от ръка в ръка, дойде един старшина.

— Какво става, Фьодор Игорович? — попита той високия ефрейтор. — Защо говорите с тоя шваба скотоложец?

Фьодор беше млад, ала имаше лъскав и дълъг засукан мустак. По някаква причина носеше моряшко кепе, дръзко килнато на главата му. Самоувереността му граничеше с наглост.

— Пийнете, старшина Гаврик.

Старшината пийна като всички, но не беше така безгрижен. Огледа недоверчиво Валтер.

— Какво търсиш тук, мътните да те вземат?

Валтер беше подготвил отговора си.

— От името на германските войници, работници и селяни дойдох да ви питам защо воювате с нас.

Фьодор помълча удивен, после попита:

— А защо вие воювате е нас !

Валтер беше подготвен и за това.

— Ние нямаме избор. Нашата страна още се управлява от кайзера, още не сме направили нашата революция. А вие я направихте. Царят го няма и в Русия управлява народът. Затова аз дойдох да попитам този народ — защо воювате с нас?

Фьодор погледна Гаврик и рече:

— И ние все това се питаме!

Гаврик сви рамене. Валтер предположи, че човекът е традиционалист, който внимава да не изразява мнението си.

Още няколко войници дойдоха и се присъединиха към групата, Валтер отвори нова бутилка. Огледа мършавите, дрипави и мръсни войници, които бързо се напиваха.

— Какво искат русите?

Неколцина му отговориха.

— Земя.

— Мир.

— Свобода.

— Още пиячка.

Валтер извади още една бутилка от кашона. „Всъщност имат нужда от сапун, добра храна и нови ботуши“, помисли той.

— Искам да се прибера на село — додаде Фьодор. — Делят земите на княза и трябва да се погрижа моето семейство да получи справедлив дял.

— Подкрепяте ли някоя политическа партия? — попита Валтер.

— Болшевиките! — отговори някой и останалите завикаха одобрително.

Валтер беше доволен.

— А членувате ли в партията?

Войниците поклатиха глави.

— Преди бях за есерите, обаче те ни предадоха — каза Фьодор и останалите закимаха в знак на съгласие. — Керенски върна боя с пръчки в армията — допълни ефрейторът.

— И заповяда да се проведе лятна офанзива — каза Валтер. Пред очите му имаше камара сандъци с боеприпаси, но той не ги посочи, за да не привлече вниманието към явната възможност да е шпионин. — Виждаме това от нашите самолети.

Фьодор се обърна към Гаврик.

— Защо ни е притрябвало да нападаме? Можем да сключим мир и от сегашната ни позиция!