Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Вече минаваше единадесет часа и кръчмата щеше да затваря, когато вътре се втурнаха двама депутати. Единият съгледа Етел.

— Спечелихме! — провикна се той. — Тоест, вие спечелихте. Жените.

Етел направо не можеше да повярва.

— Приели са клаузата?

— С огромно мнозинство. Триста осемдесет и седем гласа срещу петдесет и седем!

— Спечелихме! — Етел целуна Бърни. — Спечелихме!

— Добре свършена работа — отговори Бърни. — Радвай се на победата. Заслужаваш я.

Нямаше как да пийнат, за да отпразнуват събитието. Новите военновременни разпоредби забраняваха на заведенията да сервират алкохол след определен час. Предполагаше се, че това ще подобри производителността на работниците. Етел и Бърни излязоха в Уайтхол да вземат автобус до дома.

Докато чакаха на спирката, Етел беше във възторг.

— Направо не мога да повярвам. След толкова години — право на глас за жените!

Чу я един минувач, висок официално облечен мъж с бастун.

Етел позна Фиц.

— Не бъди толкова сигурна — рече той. — В Камарата на лордовете ще ви победим.

Валтер фон Улрих излезе от окопа и с риск за живота си тръгна през ничията земя.

В ямите от окопите покарваше свежа трева и никнеха диви цветя. Беше топла лятна вечер в тази област, която някога беше Полша, сетне Русия, а сега беше частично окупирана от немските войски. Валтер беше облечен с шинел без опознавателни знаци и ефрейторска униформа. За да изглежда по-убедително, беше нацапал лицето и ръцете си. Носеше бяло кепе, като знаме за примирие, и беше нарамил кашон.

Каза си, че няма причина да се плаши.

Руските позиции се забелязваха смътно в сумрака. От седмици нямаше сражения и Валтер смяташе, че приближаването му ще се посрещне по-скоро с любопитство, отколкото с подозрителност.

Ако бъркаше, щеше да загине.

Русите подготвяха офанзива. Германската разузнавателна авиация и съгледвачите докладваха, че към фронтовата линия се придвижват нови войски и се разтоварват камиони с боеприпаси. Тези сведения се потвърждаваха и от прегладнелите руски войници, които минаваха линията и се предаваха с надеждата да получат храна от противниците си.

Доказателствата за предстоящата офанзива бяха голямо разочарование за Валтер. Беше се надявал, че новото руско правителство няма да е в състояние да продължи войната. В Петроград Ленин и болшевиките гръмогласно призоваваха за мир и лееха порой от вестници и памфлети — за които се плащаше с немски пари.

Руският народ не искаше война. Изявлението на външния министър Павел Милюков, че Русия продължава да се стреми към „решителна победа“, отново изведе на улиците хиляди гневни работници и войници. Керенски, театралничещият млад министър на войната, който отговаряше за очакваната нова офанзива, въведе отново боя с пръчки в армията и възстанови властта на офицерите. Но дали руските войници щяха да се бият? Това трябваше да узнаят германците и за да го установи, сега Валтер излагаше живота си на опасност.

Признаците бяха разноречиви. В някои участъци на фронта руските войници бяха вдигнали белите знамена и едностранно обявиха примирие. Други участъци бяха видимо покорни и дисциплинирани. Валтер реши да посети тъкмо такова място.

Най-сетне се беше измъкнал от Берлин. Навярно Моника фон дер Хелбард беше заявила на родителите си откровено, че сватба няма да има. Както и да е, Валтер отново беше на фронтовата линия и събираше разузнавателни сведения.

Премести кашона на другото рамо. Вече виждаше как няколко глави се подават над ръба на окопа. Носеха кепета — руските войници нямаха каски. Гледаха го, но още не бяха насочили оръжията си към него.

По отношение на смъртта Валтер беше фаталист. Смяташе, че след прекрасната нощ с Мод в Стокхолм може да умре щастлив. Разбира се, би предпочел да живее. Искаше двамата с Мод да създадат дом и да имат деца. И се надяваше това да стане в богата и демократична Германия. За целта обаче Германия трябваше да спечели войната, следователно той трябваше да рискува живота си. Значи нямаше избор.

Все пак стомахът му се сви, когато влезе в обсега на руските пушки. Толкова лесно беше за всеки войник да насочи оръжието си и да натисне спусъка. В крайна сметка, те бяха тук за това.

Валтер не носеше пушка и се надяваше русите да го забележат. Имаше един деветмилиметров Лугер , затъкнат в колана на гърба му, но него нямаше как да видят. Виждаха само кашона. Надяваше се да им изглежда безобиден.