Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Не подценявай руското царско семейство. Все още е възможно да има контрареволюция. В края на краищата, какво спечели руският народ? Работниците продължават да гладуват, войниците — да умират, а немците — да напредват.

Влезе Граут с бутилка шампанско. Отвори я тихо и наля на Беа. Както обикновено, тя отпи една глътка и остави чашата.

— Княз Лвов обяви, че жените ще имат право на глас на изборите за учредителното събрание — додаде Мод.

— Ако въобще се стигне дотам — отговори Фиц. — Временното правителство заявява много неща, ала чува ли го някой? Доколкото разбирам, всяко село си е избрало съвет и се самоуправлява.

— Представи си! — възкликна Беа. — Как тези суеверни невежи селяци могат да претендират за властта!

— Много е опасно — ядоса се Фиц. — Хората нямат представа колко лесно могат да се подхлъзнат по пътя към анархията и варварството.

Тази тема го гневеше.

— Колко иронично би било Русия да стане по-демократична от Великобритания — каза Мод.

— В парламента предстоят дебати за избирателното право на жените — отговори Фиц.

— Само за онези жени, които са над тридесет години и са собственички на имот или съпруги на собственици на имот.

— Все пак би трябвало да си доволна, че постигнахте напредък. Четох статия по въпроса от твоята приятелка Етел в едно списание. — Докато седеше в салона в своя клуб и прелистваше Стейтсман , Фиц с изумление беше прочел думите на някогашната икономка. Мина му неловката мисъл, че той самият може би не е способен да напише толкова ясна и добре обоснована статия. — Нейната теза е, че жените трябва да приемат това с основанието, че е по-добре от нищо.

— Опасявам се, че не съм съгласна — ледено заяви Мод. — Няма да чакам да навърша тридесет години, за да ме приемат за човек.

— Да не би вие двете да сте се скарали?

— Съгласихме се всяка да поеме по свой път.

Фиц виждаше, че Мод е гневна. За да поуспокои атмосферата, той се обърна към лейди Хърмия.

— Ако британският парламент даде на жените право на глас, за кого ще гласуваш ти?

— Не съм убедена, че изобщо ще гласувам — отговори леля Хърм. — Не е ли малко вулгарно?

Мод видимо се подразни, докато Фиц се подсмихна.

— Ако дамите от добрите семейства разсъждават така, единствените гласоподаватели ще са от работническата класа и те ще вкарат в парламента социалисти — рече той.

— Божичко. Може би тогава ще е по-добре да гласувам.

— Би ли подкрепила Лойд Джордж?

— Един уелски адвокат? Определено не.

— Може би Бонар Лоу, водача на консерваторите.

— Предполагам.

— Обаче той е канадец.

— Мили Боже.

— Това е проблемът с империята. Отрепки от целия свят си въобразяват, че са част от нея.

Бавачката доведе Бой. Той вече беше на две годинки и половина, бузесто детенце с гъстите светли коси на майка си. Изтича При Беа и тя го взе в скута си.

— Ядох овесена каша и бавачката изпусна захарта! — съобщи той и се засмя. Това беше събитието на деня в детската стая „Беа е прекрасна с детето“, рече си Фиц. Чертите й омекваха и тя ставаше любвеобилна, галеше го и го целуваше. След минутка Бой се изсули от скута й и изтича при баща си.

— Как е моят малък войник? — попита Фиц. — Ще порасне и стреля по германците?

— Бум! Бум! — отговори Бой.

Фиц забеляза, че нослето му тече.

— Простудил ли се е, Джоунс? — остро запита той.

Бавачката се изплаши. Беше младо момиче от Абъроуен, но професионално подготвено.

— Не, милорд. Сигурна съм. Та сега е юни!

— Има и летни простуди.

— Цял ден е съвсем добре. Просто нослето му е протекло.

— Сигурно е така. — Фиц извади ленена кърпичка от вътрешния си джоб и избърса носа на детето. — Играл ли е с децата на простолюдието?

— Не, господине, ни най-малко.

— Ами в парка?

— Там, където ние ходим, играят само деца от добри семейства. Много внимавам.

— Надявам се да е така. Това дете е наследник на титлата на рода Фицхърбърт, а може да стане и руски княз.

Фиц спусна детето на пода и то изтича при бавачката.

Граут се върна в салона с писмо на сребърен поднос.

— Телеграма, милорд. До княгинята.

Фиц махна на иконома да даде телеграмата на Беа. Тя се свъси притеснено — по време на война телеграмите тревожеха всички — и разкъса плика. Погледна листа и извика ужасено.

Фиц подскокна.

— Какво има?

— Брат ми!

— Жив ли е?

— Да. Ранен е. — Тя заплака. — Ампутирали са ръката му, но се възстановява. О, горкичкият Андрей.

Фиц взе телеграмата и я прочете. Единствената допълнителна информация беше, че князът е откаран в Буловнир, имението а Тамбовска губерния, югоизточно от Москва. Надяваше се Андрей наистина да се възстановява. Мнозина умираха от инфектирани рани, а ампутацията невинаги успяваше да спре разпространението на гангрената.