Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Значи ти искаш кампания против закона?

— Разбира се!

— Това е лудост. — Етел се изненада и ядоса от това остро несъгласие със своята отдавнашна приятелка и колежка. — Съжалявам, обаче просто не виждам как можем да изискаме от депутатите да гласуват срещу нещо, за което сме се борили с десетилетия.

— Ние не правим това! — Мод се гневеше все повече. — Ние се борим за равенство, а това не е равенство. Ако се хванем на тази измама, ще останем встрани за още едно поколение!

— Не става дума за това, че ни мамят — раздразнително отвърна Етел. — Аз не се заблуждавам. Разбирам довода ти. Всъщност не е толкова трудно. Но преценката ти е неправилна.

— Нима? — сухо рече Мод и Етел внезапно забеляза приликата й с Фиц: братът и сестрата се придържаха към противоположни възгледи с еднакво упорство.

— Само си помисли за пропагандата на противниковата страна! Ще кажат „Ние си знаехме, че жените не са способни да решат. Затова те не могат да гласуват.“ За пореден път ще се подиграят с нас.

— Нашата пропаганда трябва да е по-добра от тяхната — безгрижно отговори Мод. — Просто трябва да обясним на всички много точно какво е положението.

Етел поклати глава.

— Грешиш. Тези неща са прекалено емоционални. От години се борим срещу правилото, че жените не могат да гласуват. Това е препятствието. Падне ли то, хората ще разглеждат бъдещите отстъпки само като подробности. Ще бъде сравнително лесно да получим сваляне на възрастовата граница и облекчаване на другите ограничения. Трябва да разбереш това.

— Не, не го разбирам — ледено рече Мод. Тя не обичаше да й казват, че трябва да разбере нещо. — Този закон е стъпка назад. Всеки, който го подкрепи, е предател.

Етел я гледаше гневно. Беше наранена.

— Не може да имаш предвид точно това.

— Моля те, не ме поучавай какво мога и какво не мога да имам предвид.

— Работим и се борим заедно от две години — отговори Етел и се просълзи. — Наистина ли си убедена, че ако не съм съгласна с теб, то предавам каузата за правото на глас на жените?

Мод беше непреклонна.

— Съвсем категорично.

— Много добре — отговори Етел и, без да знае какво друго може да направи, излезе от редакцията.

Фиц заръча на шивача си шест нови костюма. Старите бяха провиснали на слабото му тяло и в тях изглеждаше остарял. Облече новия официален тоалет: черен фрак, бяла жилетка, висока яка с бяла папийонка. Видя се в голямото огледало в тоалетната си стая и помисли: „така е по-добре“.

Слезе в салона. Вкъщи се справяше без бастун. Мод му наля чаша мадейра. Леля Хърм попита:

— Как се чувстваш?

— Лекарите казват, че кракът оздравява, но бавно. — Фиц се беше върнал в окопите по-рано същата година, обаче студът и влагата се бяха оказали прекалени за него, затова се върна у дома, в списъка на реконвалесцентите. Сега работеше в разузнаването.

— Знам, че би предпочел да си там — рече Мод, — но ние не съжаляваме, че пропусна пролетната офанзива.

Фиц кимна. Офанзивата на Нивел се провали и френският генерал беше уволнен. Френските войници се бунтуваха, отбраняваха окопите си, но отказваха да се подчиняват на заповедите за нападение. Засега това беше поредната лоша година за Антантата.

Мод обаче грешеше в допускането, че Фиц предпочита да се намира на фронта. Работата му в Стая 40 навярно беше по-важна от сраженията във Франция. Мнозина се бояха, че немските подводници ще задушат британското снабдяване. Но хората от Стая 40 установяваха къде са подводниците и предупреждаваха корабите. Тази информация, наред с тактиката корабите да се пращат с конвои, придружавани от разрушители, намали значително ефективността на подводниците. Това беше победа, макар за нея да не се знаеше много.

Сега опасността идеше от Русия. Царят беше свален и всичко беше възможно. За момента умерените се държаха на власт, ала докога можеха да продължат? На опасност бяха изложени не само семейството на Беа и наследството на Бой. Ако крайните овладееха руското правителство, можеха да сключат мир и да освободят стотици хиляди немски войници, които да воюват във Франция.

— Поне не сме загубили Русия — рече Фиц.

— Засега — отвърна Мод. — Немците се надяват болшевиките да победят. Това е известно на всички.

Докато Мод говореше, дойде княгиня Беа. Носеше дълбоко деколтирана рокля от сребриста коприна и диамантени бижута. Двамата с Фиц щяха да отидат на вечеря, после на бал — в Лондон течеше светският сезон. Беа чу забележката на Мод и подхвърли: